".... Аз бях съкрушена... Аз бях тъжна... Аз бях разбита на две...както и сърцето ми... Сълзите си стичаха по бузите ми и не можех да приема истината"

Колко ми е познато... И аз преживях същото...

,,..... Валентина предложи да си тръгнем, но аз не исках. Останах сама и стоях на стола, докато на леглото до мен вече нямаше никой.... Вратата на стаята се отвори и аз забелязах, че влезе същия доктор. Беше доста млад...даже твърде млад... Застана до мен и ми подаде салфетка. През останалите два часа, които прекарахме заедно той ми възвърна усмивката на лицето. Опознахме се. Той ми разказа за живота си. Открихме си доста общи неща.

Дано да не е това, които си мисля...

Той беше наистина забавен. Тръгнахме си към три и той пожела да ме закара до домът ми. Щом се прибрахме аз го поканих да влезе. Да, бях изморена, но имах нужда от човек, който да ми помогне да преодолея болката, а теб те нямаше Рудже.... Нямаше те! Нямаше кой да прегърна и целуна в този момент... Точно с него прекарах нощта. Той ме беше прегърнал и лежахме на дивана. За момент погледнах в очите му и той ме целуна. Така започна всичко."

Как може да е преспала с някакъв лекар и то хлапак! За момент се ядосах, но после всичко ми мина... Вале още държеше ръката ми и това ме успокояваше.

"... На сутринта веднага погледнах телефона си.... Не ми беше звънял, не би беше писал ... Сякаш нищо не се бе случило. Сякаш не знаеше, че ме няма...."

Пих цяла вечер с Агустин... Болеше ме, че не бях направил нищо..., но вече бе твърде късно.

,,... Няма смисъл да ти казвам кой конкретно е той, но само ще спомена, че има тутаировка на дясното рамо. Беше на буквата ,,Д", явно е имал свое момиче. С него се разбрахме, че това е било грешка . Вече всичко е свършило. Недей да съжаляваш....."

Да не съжалявам ли???? Та някакъв хлапак е преспал с нея.... Непременно ще разбера кой е... Даже вече имам заподозрян. Оставаше още малко от писмото...

,,...Е, Рудже, това бе второто писмо. Надявам се, че не съм те ядосала с това, което разбра...но в край на сметка и ти имаше малка вина за случилото се....
ПИСМО ДВЕ"

В плика беше нейната гривна. Моето име върху нея....

Агус:- Хей, тук съм! Защо не ме изчакахте!- той идваше към нас.

Аз бързо дадох писмото на Вале и отидох до приятеля си.

Аз:- Извинявай, бързахме!

Агус:- Няма проблем! Знаех, че ще сте тук! Нещо ново около убийството???

Вал:- Искаш ли да отидем да хапнем някъде и да му обясним????- погледна към мен.

Аз:- Добре!- тя прибра писмото в чантата си.

Джио:- Хей, Рудже???- дойде до нас.- Искам всички приятели на Карол, който са идвали в къщата да дадат показания за това кога са я видели за последно и нека дадат и отпечатъци.

Аз:- Добре, ще се върнем след няколко часа!

Джио:- За обяд ли отивате????

Вал:- Да, искаш ли да дойдеш с нас???- какво правиш Валентина....

Джио:- Оуу... Разбира се, че да! Благодаря за поканата!- тя се качи в колата с нас и отпътувахме към един доста спокоен ресторант на края на града.

Агус и Джио се запознаха и не спираха да се смеят в колата.

Скоро пристигнахме и заехме една маса.

Джио:- Е, Рудже... Как преодоляваш загубата?- тя стоеше срещу мен и ме гледаше с бляскавите си очички.

Аз:- Зле, но все пак това е животът!- защо трябва да ѝ се обяснявам.

Поръчахме си и стана доста неловко....

Джио:- Поне не ти е изневерила...- какво ме пита???

Аз:- За какво ми задаваш този въпрос???

Джио:- Доста често някои от момичетата не могат да живеят с това и търсят човек, който да им помогне....

Агус:- В какъв смисъл???

Джио:- Ами наемните убийци за какво са, а хора???- засмя се.

Вал:- Не, Карол не му е изневерила!- сякаш Джиована знаеше нещо повече.....

Телефонът ѝ изпюлка. На екрана се показа снимка на татуировка с буковата ,,Д".

Аз:- Явно гаджето ти доста те обича?- тя само леко се усмихна.

Джио:- Да, е веднъж ми изневери, но му простих! - това се връзва с момчето, с което е преспала карол.- Извинете ме!

Аз:- Може и да говориш тук!- не ме ме послуша.

Стана и отиде към тоалетните. Телефонът ѝ звънна.

Аз:- Валентина!- направих ѝ знах да последва Джиована.

Агус:- Защо го правите???

Аз:- Ще ти обясним, щом сме сами!

Агус:- Значи ще трябва всички приятели на Карол да дойдат???

Аз:- Мхм...

Агус:- А Майкъл???

Аз:- Той замина преди няколко месеца! Пък и дано не е е разбрал! Приятели бяха от деца... Това ще го съкруши.

Агус:- Както стана и с теб!- поръчките ни дойдоха.

Валентина се върна и седна.

Вал:- Идва!- ние се направихме, че говорим за нещо и ТЯ се върна.

Джио:- Беше гаджето ми! Извинявам се отново!- телефонът ѝ пак звънна.

Тя този път вдигна и говореше при нас. Странно, нали???

Джио:- Дейвид каза, че се открили отпечатъци на десет човека. Три от които са на Карол.

Аз:- Добре!

Джио:- Елате непременно утре рано! Аз и един мой приятел ще вземем отпечатъците на приятелите ви.

Първо ми казва днес, после утре???? Това е доста странно.

След обядът Агус заведе Джиована до домът ѝ. Какво интересно намира в нея??? Ние с Валентина се прибрахме.

##Вечерта##
Тъкмо бях легнал в спалнята. Беше късно, наближаваше полунощ. Стоях до късно, разглеждайки снимки на мен и Карол! Изведнъж се чу викът но Валентина! Бързо отидох при нея....

Вал:- Там.... Руджеро...... 

📝📝📝

Дано да ви е харесало♡

И дано да са се заформили тайни.

Коментирайте и гласувайте♡♡♡♡