(Слушайте песента докато четете♡)

Ние вече бяхме в залата.... Тялото на гаджето ми стоеше върху една маса, покрито с зелен плат. Аз се натъжих.... Болката, която изпитвам става все по- честа и боли все повече.....

Дейвид:- Това е Паскуале. Той правеше аутопсията над тялото на госпожица Зенере.

Лино:- Може да ми казвате и Лино!- той подаде ръката си към мен....

Аз:-Не си ли твърде млад за тази работа????- той нямаше и трийсет.

Лино:- Да, но учих доста...- какъв наперен е този тип...

Вал:-Какво открихте????- премахна напрежението  между мен и онзи идиот.

Всички тук са такива....

Лино:- Било e убийство!- отидохме до тялото на гаджето ми.

Аз леко докоснах ръката ѝ, но нищо....  В това момент с цялото си сърце бих искал тя да стисни моята.... Но не, не стана така.

Лино:- Колкото и да ми е трудно да го кажа....

Дейвид:- Била е застреляна!

Аз:-Не е възможно!- повтарях си същото и на ум.

Лино:- Съвсем възможно е... Има входна рана, но няма изходна. Ето защо не сте предприели тази възможност още в началото....

Дейвид:- Господин Паскуарели, приятелката ви да е имала врагове???- за какви врагове ми говори той....

Та тя беше ангел, дори за мен винаги ще е....

Аз:-Разбира се, че не! Как може да си го помислите!- Вал ме прекъсна, явно усети колко ми се е струпало от този ден.

Вал:- Тя беше много мила, добра... Никога не е наранявала никой! Винаги беше добра с всички!

Дейвид:- А вие, Паскуарели??? Има те ли неприятели....- погледна ме право в очите.

Аз:- Не, нямам!

Дейвид:- Добре тогава..... Лино, продължи!

Лино:-  Няма никакви счупвания, нито други наранявания, но има малко синини по ръцете и краката, който са твърде нищожни за побой. - посочи ни ги.

Бяха червено- кафяви...

Лино:- Открих още нищо, но...- замълча и насочи погледа си към мен.- Не знам как да го споделя пред вас!

Вал:- Рудже, моля те! Изчакай ме вън!- аз излязох....

Толкова си ядосах! За какво толкова става дума, че аз....АЗ да не мога да го чуя!!!!

Валентина се върна след няколко минути.

Аз:-Какво стана????

Вал:- Всичко свърши. Казаха ми отново за къщата, че щели да я наблюдават 24 часа и така!- излязохме от болницата и си качихме в колата.

Аз:- Пропускаш нещо!- тя се направи, че не чу.

Вал:- Моля???

Аз:-Чу ме! Кажи ми какво ти каза онзи....- гледах към нея и чаках отговора ѝ.

Вал:- Тя е била..... Карол е била.....

Аз:- Давай!- изкрещях!

Вал:- Изнасилена....- в този момент  почувствах само как съм празен отвън и отвътре....

Истинско болящата болка от яростта и скръбта се яви отново в мен!

Блъснах силно по кормилото и изпсувах. Излязох от колата и започнах да ритам въздуха! Валентина дойде до мен и ме прегърна.

Вал:- Ще го преодолеем, Рудже!-тя ме успокой...с топлината си...

Топлината от прегръдката ѝ, която в този момент беше всичко. Аз усетих как започнах да плача, но в този момент ,,лошото момче" наистина беше съкрушено....

Вал:- Щом сме заедно ще се справим!- тя ме погледна в очите и видях и нейните сълзи.- Рудже, повярвай ми! Накрая пак ще сме добре!

Аз:-Благодаря ти, че си тук! Нужна си ми! Благодаря, ти! Благодаря ти!

В този момент стояхме на сред паркинга и бяхме прегърнати. Усещах любовта...усещах спокойствието... Усещах Карол.... В прегръдката на Валентина, усетих и тази на сестра ѝ.... Около нас имаше много хора, но ние просто държахме очите си затворени и сдържахме смело сълзите си.....

##На следващата сутрин##

С Вален стояхме на прага на къщата на Карол. Чакахме точния час... Чакахме голямата стрелка на часовника да отиде точно на един и малката да се доближи до нея.... Чакахме.... Какво друго ни оставаше??? Преживяхме първата нощ без нея .... Без момичето, каращо ни да се усмихваме всеки ден....

Колкото и да бях смел все пак вечерта отидох при Вален и я прегърнах ... Болката спираше щом бяхме заедно....Чрез нея аз можех да почувствам отново Карол до мен...

Една жена се приближи... 

Тя:- Руджеро Паскуарели???- аз просто взех химикалката и подписах.

Тя си тръгна, а аз държах писмото. Отново пишеше само

Подател Непознат

Получател Руджеро Паскуарели, Буенос Айрес, ул. ,,Санта Круз 13"

Отворих го. Прочетох името си от едната страна. Обърнах от другата и прочетох Карол....

Аз:- Нека го направим още веднъж!- Вал постави глава на рамото ми и затвори очи.

Аз го извадих от втория плик и започнах да чета.

" Здрасти, пак съм аз! Аз съм Карол Зенере или поне бях! Рудже, помниш ли, когато си обещахме да сме верни и да не се лъжем????"

Как мога да го забравя, Карол! Това беше първата ни клетва.... Още помня дали с какво бе облечена....

,,.... Помниш ли, че това стана на 13.05.2018. Рано сутринта... Ти ми беше приготвил закуска... И имаше роза с картичка.... Този път ние наистина си обещахме.... Ти ми даде гривна с твоето име, като беше взел и за себе си."

Погледнах ръката си... Тя още беше там.... Леко се усмихнах.

,,.... Това беше първата  ни истинска клетва! Но аз я развалих.... Аз ти изневерих.... Ти не знаеше края на нощта, в която ти не дойде.... Татко беше дошъл да ни види с Валентина... За първи път за пет години. Аз отидох при Вале.... Той беше там... Каза, че се е разделил с майка ми... Каза, че не е наред със здравето, заради нея...  Каза, че му остават само два месеца и би искал да ги прекара  с нас! Беше точно дванайсет часа....  Ние бяхме в болницата и лекаря дойде.... Каза  ни просто само ,,Моите съболезнования! Знам какво е да загубите близък""

Защо не ми е казала, че баща ѝ е починал.... Ами Валентина????

В този момент си сетих за думите на Джиована.... Бяха точно същите....

📝📝📝

Хей, на всички!

Как ви се стори главата????

Ще пусна скоро продължението❤

Коментирайте и гласувайте!

Важни са ми мненията ви...♡♡♡

В следващата глава ще се разкрие голяма тайна....така де една от многото 😆😆😆😆