Вал:-Руджеро, какво чакаш???? Отвори го!- аз я погледнах и после се изправих.

Аз:-Става ли първо аз да го прочета???- тя ми кимна и зачака, като се вгледа в лицето ми.

,, Руджеро, аз съм Карол! Ако четеш това явно всичко е минало по план!"

По план ли??? Какво трябва да значи това... Тя е планирала всичко и нищо не е казала... Голям съм идиот, че не съм разбрал нищо по-рано!.... Валентина забеляза, че спрях да чета и ме накара да побързам. Аз отново насочих погледа си към листа хартия.

,,..... Благодаря ти, че успя да разбереш предишното писмо. Благодаря ти, че просто не го подмина, иначе нямаше да получиш и това."

Тя винаги е имала мисленето с голямата логика... Дори честно казано...в някоя пъти дори аз не я разбирах... Тя беше изключително умна. Продължих да чета, за да не получа забележка отново от седящото срещу мен момиче.

,,... Първо искам да ти се извиня, че разбра така изведнъж всичко..... Съжалявам, че не можа да си сбогуваш с мен! Съжалявам, че те нараних!"

Ти наистина ми накара да страдам, но само по любов към теб....Днес наистина сърцето ми се разби на марки парченца...Всеки ден изминал с теб беше като едно голямо незабравимо приключение, дори ако кажа ,, вълшебство" няма да сгреша.

Вал:-Оффф, Руджеро! Чети и не спирай!- тя наистина искаше да разбере какво пишеше.

Посегна да вземе писмото от ръцете ми, но аз и дадох знак.

Аз:-Още малко ми остана!

Вгледах се в красивия почерк на Кари... Тя винаги е имала дарбата на всяка буква да прави по някоя красива завъртулка.

,,..... Но аз не съм единствената.... Ти също накара сърцето ми да страда. 13.05.2018."

13 май 2018... Тогава беше годишнината ни... Спомням си какво си случи.... 

,,..... Всеки ден....по същото време ...на същото място....ти ще получаваш ново писмо.... Писмата са тринайсет.... ПИСМО ЕДНО"

Това беше всичко. Нямаше повече текст. Нямаше повече следа от химикала..... Това беше края на първото писмо.

Вал:-Свърши ли???- аз ѝ подадох писмото.

Тя го взе и започна да чета. Аз седнах до нея и се опитах да се успокоя.

Вал:-Руджеро, какво се е случило на 13 май????- тя изглеждаше зачудена, явно не знаеше.

?- Хей, Дейвид ви вика!- едно доста красиво момиче дойде до нас.

Аз:- Добре... Сега идваме!- ние се изправихме, а тя подаде ръката си към мен.

?:- Аз съм Джиована Рейнауд, или накратко Джио. Асистент съм на господин Карузо.....

Аз:-Приятно ми е! Казвам  се Руджеро!- тя си здрависа и с Валентина.

Джио:- Наистина съжалявам да загубата ви! Знам какво и да загубиш близък!- едва ли...

По лъчезарната ѝ усмивка си личаха само радостта и любовта, които бликаха от нея. Аз се усмихнах интуитивно и влязохме в къщата.

Дейвид:- Така..... Намерихме доста отпечатъци по пода и някой лични вещи. Ще трябва да вземем вашите, но ще се върнем полицейското отделение.

Вал:- Разбира се, господин Карузо. Ще дойдем.

Джио:- Сега можете да се приберете и да си преоблечени например и да дойдете след половин час! Ще ви чакаме.

Вал:- Добра идея. Значи след половин час в полицията!

Дейвид:- Точно така госпожице Зенере. Къщата ще бъде под полицейско наблюдение, докато не вземем всички доказателства и отпечатъци. Не можете да влизате повече тук. Джио! Изпрати ги!

Джио:- Ако имате нужда от помощ винаги можи да ми се обадите!- подаде ми една листче с номера си и си усмихна.

Вал:-Чао, Джио!

Джио:-Довиждане!- ние се качихме в колата.

Вал:- Не можа ли да се малко
по-дружелюбен????

Аз:- С кого???

Вал:-Как с кого, Руджеро???? С момичето....

Аз:-С нея ли??? Ъпсурд! Ужасна е! Мисли си, че като каже ,, Съжалявам, знам какво и да изгубите близък" ще я помисля за светица ли????- запалих двигателя.

Вал:-Искаш ли аз да карам.

Аз:-Че какво ми е на мен???

Вал:- Руджеро, изнервен си!

Аз:-Как да не съм, Валентина! Приемаш всичко твърде несериозно! Въобще.... Не ти ли пука за сестра ти????- потеглих.

Вал:- Разбира се, че ми пука за нея, ако това и точната дума!- скръсти ръце и се начумери.

Аз:- Поне за веднъж спри да мислиш как да се покажеш пред всички!

Вал:-Всмисъл????

Аз:-Ето, пак го правиш! И ти си като нея!- преминахме светофар.

Вал:-Руджеро! Внимавай! Мина на червено!- аз спрях и излязох от колата.- Къде отиваш пък сега????

Аз:- Ще продължа пътя си  ПЕША!!!- видях как само тя ме подмина с колата.

Получих съобщение.

Агус

Разбрах за случилото се. Гледах новините. Моите съболезнования, братле. Искаш ли да се видим или да поговорим????

Рудже

Ела в районното

Seen

Прибрах телефона си и скоро бях там. Валентина стоеше пред колата и като ме видя дойде към мен.

Вал:- Извинявай!

Аз:- Агустин тук ли е????- подминах я.

Вал:- Не съм го виждала.

Дейвид:-Тук сте, точно навреме!- отидохме в кабинета му.- Поставете пръстите си тук....

Ние направихме каквото трябва.

Дейвид:- Джио ще ви се обади, ако открием нещо....- телефонът му звънна....- Перфектно!.... Идвам веднага!..... Значи е..... Да, добре.... Ще ги доведа!

Аз:- Какво стана????

Дейвид:- Човекът, който прави  разследване на трупа на госпожица Зенере е открил нещо....

Вал:-Какво е открил????

Дейвид:- За сега ще ви кажа само, че това е било убийство!- аз не можех да повярвам на чутото.

Ами бележката от Карол...

Ние се качихме по колите и потеглихме....

📝📝📝
Как беше????
Мненията тук са много важни за мен... До сега не съм писала такава история... 😅😘

Коментирайте и гласувайте 💓

sweetxsevilla добавих специално за теб Джио😘