Аз:-Казах ли нещо??? Какво стина???- Валентина излезе от болничната стая.

Вал:-Мъртва е, няма какво да се направи. Всичко опитаха....

Аз:-Естествено, та това го знам! Нали още в къщата нямаше пулс!

Вал:-Да, но се опитаха да ѝ го възвърнат, но без успех.- блъснах силно в стената.- Руджеро, недей! Не си заслужава!

Аз:-Всичко си заслужава за нея! Дори и смъртта! Разбра ли???- докато се усети вече ѝ крещях и усетих как се разстрои.- Извинявай, не исках!

Тя седна на столовете.

Вал:-Да не мислиш, ми на мен ми и лесно, а?! Та тя ми беше сестра....- видях как за започна да плаче и я прегърнах.

Полицаят:- Родителите на Карол Зенере???

Вал:- Тя няма такива....

Полицаят:- Моля???

Вал:-Те са на другия край на света и нито веднъж в близките пет години не са се обаждали... Сега разбра ли ме????- явно яростта ми бе засегнала и нея....

Полицаят:-Знам, че ви е мъчно, но още днес ще запомним да разследваме всичко около смъртта ѝ.

Аз:- Значи обещавате, че ще намерите убиецът??

Полицаят:- Заклевам се!- до него си появи друг униформен мъж.

Мъжа:-Ще тръгваме ли???

Полицаят:- Разбира се, това е Дейвид Карузо. - здравидахме се с него- Криминалистът, разследващ убийството на госпожица Севиля!

Госпожица Севиля... Сърцето ми се пречупи за стотен път.... Отвън стоях и се държах, но отвътре плачех, удрях, блъсках, псувах, мечтаех госпожица Зенере да е госпожа Паскуарели..... Но вече това е невъзможно и ще трябва да се примирявам с болката в сърцето....

Полицаят:- Готови ли сте да тръгваме????- ние ги последвахме и се качихме в полицейската кола.

,, Руджеро, ти си виновен! Ти и никой друг! Ако я беше пазил, ако не я беше наранил... Ако просто не бе излязъл онази вечер.... Ако просто беше с нея...."

Пътувахме в колата и тези думи не спираха да се повтарят в ума ми.
Сърцето ме болеше от болка.... Думите ме караха да се пречупва все повече и повече... Нямах сили да чуя как ума ми отново произнася ,,Ти си виновникът"

##От името на Валентина##
Пътувахме, а Руджеро беше изключително странен... Да, пред няколко часа разбра, че любовта на живота му умря, но той просто гледаше в една точка и отвреме на време просто мяташе главата си, сякаш отричаше нещо.....

Аз:-Руджеро!!!!- той отвори вратата на колата, докато се движехме....

Ру:- Аз съм виновникът!!!- той се опита да се хвърли, но го претърпях към себе си и затворих вратата.

Аз:-Това не си помага, Руджеро!- видях, как полицаят ни наблюдава през стъклото.

Ру:- Аз съм виновникът....- не спираше да си го повторя тихичко....

Аз:- Тя не би искала да страдаш....

Ру:-Тя не би искала и да умира!- извика силно, а колата спря пред дома ѝ....

##От името на Руджеро##

Пред къщата имаше журналисти и няколко папараци.

Полицията:- Ние ще се оправим с тях.

Дейвид:-По-добре се приберете в къщата. Ние ще дойдем след малко.

Ние ги послушахме и се качихме в къщата. Отидохме на тавана.
Сърцето ми се пречупи за милионите път днес....

Вал:- Нека потърсим нещо??? Все пак като си върнат няма да ни дадат да пипнем нищо....

Аз:-Права си!- заловихме си за работа.

По пода имаше дрехи, списания, стари писма  от родителите ѝ, но нищо полезно... Единственото, които беше странно е, че тя обикновено не държеше толкова разхвърлено. Отместих възглавницата, на която бяхме намерили Карол да лежи и намерих плик.

Аз:-Вал, ела!- тя се приближи.

Вал:-Какво е това???- от едната страна пишеше само Руджи, а от другата Карол.- Отвори го!

Вътре имаше тукст, който прочетох но глас.

"Аз съм, аз съп Карол Зенере. Надярам се, че това писмо ще бъде прочотено от есинствената ми любот през краткия ми живот - Руджеро. Той виноги ме е чравил щастлива и накога не е позколавал да плайа"

Вал:- Но защо има толкова грешки???

Аз:-Карол никога не би сгрешила такива думи....

Вал:-Ами, ако е скрила някакво послание... В един филм го гледахме наскоро с Карол...

Аз:-Дай ми молив!- тя се присегна и взе един от пода.-Ще записвам Сгрешените букви, дано излезе нещо.... П Р О С Т О   Ч А К А Й....

Вал:-Това е! Трябва да чакаме нещо..така ли???

Аз:-Нямаме друга възможност....- чухме гласовете на полицаите и криминолозите и прибрахме писмата.

Дейвид:-Изчакайте отвън!- ние излязохме на верандата.

Една кола спря пред нас.

? :- Добър ден! Имаме доставка за Руджеро Паскуарели???

Аз:-Аз съм!- тя ми поддаде писмо.

Аз се подписах и го взех.

Вал:- А ако е нещо от Кар????- ние се спогледнахме, преглътнах и го отворих.

📝📝📝
Как беше???
Коментирайте и гласувайте 💟