В хаоса от лъжи
оплетох се сама.
Да крия всичко се вече изтощих,
трябваше отдавна с това да прекратя.

Но продължавам упорито да мълча.
Ти ме чакаш да говоря, гледаш ме в очите.
Засрамена от всичко, но не мога да се извиня.
Не мога и да гледам как от моето държание боли те.

Заслужавам всичко - всяка дума, всеки гняв.
Знам, че за пореден път те нараних.
Не си виновна ти, а аз.
Маската си така и не свалих.

Да съм пряма никога не мога.
Има истини, който премълчавам.
За тях и дума не мога да отроня.
Не мога да ти кажа, съжалявам.

Приеми ме, моля те, не ме променяй.
Прекалено много крия, но това е част от мен.
Разбери ме, искам да съм откровена,
но боря се със себе си ден след ден.