За поредна тъжна нощ
в стъклените чаши
се налива
силен алкохол,
в който ума си
бързо да удавим.
Към дъното пропадаме
след всяка
жадна глътка,
но пука ли ни?
Не.
Живеем вече
само и единствено,
за да усетим тръпка.
Без предписание
лекарство,
в бутилка
маркова и скъпа.
Изпиваме парещата
гърлото отрова
и за миг забравяме
всяка своя мъка.
Леко ни е,
душите ни
се смеят,
подвластни
на опиянението.
Щом отмине
то обаче,
те отново
ще заплачат,
защото ще настъпи
сутринта на
равносметката.