Трудно е да изразя

колко много значиш ти за мен,
но така и не мога да си обясня
къде сгреших, защо погледът ти е студен.

Видях усмивката ти онзи ден,
оставих се да ме прегърнеш.
Почувствах разлика в един момент
и осъзнах, че няма повече при мене да се върнеш.

Пак се провалих, нали?
В сърцето ти забих куршумите оловни.
А болката е трудно да се укроти,
щом раните са смъртоносни.

Ако можех, щях да върна времето назад
и грешки нямаше да правя.
Но пътят ми е винаги осеян с провал и крах.
Трябва ли изобщо да се самосъжалявам?

Затова тръгни си, докато е време,
остави ме зад гърба си и върви без мен.
Не заслужаваш да ме носиш като бреме,
не заслужаваш да си в моя плен.

Ще ме боли, но все ще свикна
пак да съществувам в самота.
Макар без мен, ти ще си някъде щастлива
и поне ще бъда сгрявана от мисълта.