Токсични хора
в токсичен град.
А сред тях
омраза, завист, яд,
отровени мечти,
погубени съдби,
душевен глад.
Така се ражда всеки тук -
омърсен
и още с първия си дъх
обречен
на живот
без посока и без цел,
без шансове
да бъде по-човечен.
Непроменен,
на доброта
така и не научен,
равнодушно гражданинът
приветства и
смъртта след време.
Чака я на прага
между двата свята,
за да узнае дали за Рая е
или пък за Ада.
Ослушва се.
Разбира.
И се примирява.
Не изпитва
нито капка страх.
Все пак
какъв по-страшен Ад
може да има
от пропадналия
и токсичен град?