Хайде, все по-силно
блъскай ме в твърдата стена.
Кръвта ми алена нека стича се обилно
върху изпотрошените от теб и мен стъкла.

До основи е сърцето ти опожарено,
гладно е за мъст, за кръв.
А аз - мъничка душа в тяло клето -
превърнах се в невинна стръв.

Разрушавай, мачкай,
докато накрая нищо не остане.
Унищожи ме, не се предавай,
всичко мое искам да откраднеш.

Виж как падам и се сривам.
Силите от мен изцеждай бавно.
Същността ми на пух и прах разбивай,
докато очите ти ме гледат хладно.

Това искаш ти, нали?
Да властваш, а аз да съм на колене.
Мъничко вина поне изпитваш ли
или от себе си си само заслепен?

Все едно, да гледам как с мен се мъчиш искам.
Тук съм, животът още тлее в моите жили.
Убий ме, но сълзите си до финала ще потискам,
а усмивката ми нагла пак ще ти се хили.