Сама в тъмната си стая аз стоя
И какво правя?
Ами да-изливам своята душа.
С тетрадка и химикалка в ръка
Разказвам писмено за нещото наречено съдба.
Часовникът тиктака, неусетно времето лети.
Аз съм будна докато всичко живо вече спи.
В полунощ е тихо, не се чува нито звук
Но усещам нещо в мен да ми шепти:
"Не спирай, продължавай, пиши, пиши..."