Обгърната съм аз от самота.
Задушавам се в прегръдката й тъмна.
Отнася ме далеч към вечността.

Превръща душата ми в локва мътна.

Поглъща ме, изяжда ме отвътре.
Моделира ме в ходещ труп.
Желая единствено да си тръгне,
Нека да се изпари от мен като дух.

Като черна дупка примамва ме надълбоко.
Изпива целият живот в моите вени.
Отчаяно се опитвам да отлетя високо,
Но, уви, всички мои надежди са сломени.

Това направи тя с мен.

Коварната дълбока самота.
Неспирна тормози ме ден след ден,
Но аз продължавам да мечтая за свобода.