Стоеше тя пред огледало,
Гледайки една ранена душа в малко невинно тяло.
Но това не беше по нейна вина, животът я направи такава.
Затова с фалшива усмивка сега тънеше в забрава.
Подръпна ръкавите си, за да скрие всички белези,
Въпреки че никой нямаше да я попита "Откъде са тези?".
Тя беше сама, но на никого не му пукаше,
Че мракът в нея от много време се спускаше.