Не обичам да говоря,
Нито пък по глупави теми аз да споря.
Предпочитам тихо да стоя
И дума след дума да редя.
Дълбоко скрити чувства излизат наяве,
Но си казвам "Продължавай, пък каквото стане".
След часове прекарани пред белите листи,
Най-накрая завърших своите разхвърляни мисли.
Никой не би ги разбрал, аз също не ги разбирам,
Но това няма значение, защото утеха в тях намирам.