Уморих се битки с теб да водя,
да се караме, да плача.
Изтъканата ти зла природа
иска все на колене пред тебе да се влача.

Какво съм аз - човек или робиня?
Гласът ми ще чуеш ли поне веднъж?
Или да лазя пак за милостиня,
докато душата ми гори за мъст?

Изход няма от сражение,
долови сирените как жално вият!
Предвещават нашето разединение,
примирието затриват.

По пътя към война ние пак вървим.
Към пропастите, водещи към гибел
сякаш все повече клоним.
Само аз и ти - мой първи и вечен хулител.

Погледни поне за миг!
Виж картинката гротеска,
която успяхме да сътворим
върху планина от сълзи и омраза тежка.

Въздухът не ни достига,
и двамата сме обезобразени.
Поредната война не ти ли стига?
Тук няма победители и победени.