Плачи, сърце неумолимо.
Ти, дето любов в себе си си скрило.
Ти, което цял живот кървиш,
А страданията не оставят те да спиш.

Плачи, излей болката си тежка,
Макар и смачкано да си от мъка нечовешка.
Моля те, освободи се от железните окови,
Нека сълзата ти злините да отрови.

Усещам горчивите ти сълзи,
Обагрени с доза болка, от кръв пъстри.
Парещо чувство гръдния ми кош изгаря,
Време е да излееш скръбта си най-накрая!

От отворена рана кръвта ти се стича.
В тъга и отчаяние тя ме облича.
Но ти, сърце, не спирай сълзи да рониш!
Чрез тях моето страдание ти ще заровиш!