Непоправим си.

Опитах да те променя,
но твърде сбъркан се оказа.
Подадох ти любов в мъничката си ръка,
ала ти изхвърли я в прахта с омраза.

Кръгозорът ти е завладян от жлъч,
виждаш само черни гнусни сенки.
Замъглен си отвътре и отвън,
трупаш една след друга грешки тежки.

Непоправим си.

Отдавна трябваше да се откажа,
двубоят ми с теб е от първия момент загубен.
Постарах се, но се уморих да ти доказвам,
че мракът от душата ти ще е прокуден.

Отблъскваш ме, не искаш помощ,
плуваш към море от самота с настървение.
Бягаш от себе си в злополучен поход
и търсиш в алкохола фалшиво изцеление.

Непоправим си.

Сам погуби се в живота,
вината носиш си на собствения гръб.
Около врата постави си хомота,
срина своята душа и плът.

Превърнал си се в роб,
в мизантроп, в отшелник.
Влачиш вериги от порок след порок,
не мога да те избавя, ти на себе си си пленник.

На баща ми