Оставаме в сенките скрити -
инкогнито, тайно, фатално.
Луната е наш свидетел единствен
на крепостта на любовта ни,
на щастието безкрайно.

Воал от мъгла непрогледна
се помежду ни на помощ присламчва
като сигурен, верен приятел.
В душите ни сладост мигом полепва
за този момент така жадуван, откраднат.

Шептят двете ни сърца в хармония,
сякаш, че едно за друго са създадени
и живеят, за да слушат своя ритъм.
Тихо е, но окъпани сме в нежна еуфория,
целувките са нашият писък.