Може би съм тук излишна,
виждам как отдръпвате се настрана.

Всичко в мен крещи "Различна",
но действията ви пронизват ме като стрела.

Но коя съм аз, че да ви съдя?
С вас сме сякаш от различни светове.
Предразсъдъците не мога нивга да пропъдя,
вместо в приятели, превърнахме се във врагове.

Черната овца в бялото ви стадо,
сред цветята трън бодлив.
Отлъчихте ме бързо още отначало,
останах вън от портрета ви щастлив.

Без истории или спомени,
без снимки и моменти.
Страниците помежду ни останаха затворени
завинаги, залостени с решетки.

Ще мълчите,
пак ще ме гледате накриво.
Нека по-добре душите си да не кривите
и да спрете да ми се усмихвате фалшиво.

За мен сте никои и аз съм никоя за вас.
Така ще продължим и занапред.
Истинските ви лица поне прозрях,
но омраза не тая, в живота желая ви късмет.