Парче по парче разпадам се аз.
Каменното момиче превърна се в прах.
Вятърът прашинките отвя.
Колко ли надежди далече разпиля?

Из небето понасят се диво.
Следват въздушната маса.
Превръщат се в нещо красиво.
Светът е окичен с нова украса.

Загубих своите частици от душата,
Но те светят по-ярко от преди.
Нищо не отиде в мрака.
Станаха част от многобройните звезди.

Нощта е тъмна и мрачна,
Но облаците не ще ги скрият.
Нека се докосна до енергията ми невероятна.
Мен с космически си лъчи пак да покрият.

Все още ги виждам.
Ето там горе силно блещукат.
А моят дух отново приижда.
Звездният прах дава ми сила.