Вселена
В леденото ми сърце разпали огън,
сякаш отдавна потушен.
Накара ме да изгоря докрай,
към себе си ме прикова,
към този утопичен рай.
Влюбих се в горещата вълна,
в жегата, която ми донесе от Сахара.
Страстта греховна ме накара
в тебе да се пристрастя,
спусна се отгоре ми като сутрешна омара.
В едно цяло с тебе се превърнах,
помежду ни въздух не остана.
С четка, потопена в любовната отвара
хиляди вселени нарисувах,
където завинаги сме само двама.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro