Ледено сърце тупти
в гърди, пронизани с метал.
Каменна душа без глас крещи,
но съчувствие не търси, нито жал.

С усмивка тайнствена като на Мона Лиза,
но пустиня стеле се в очите мъртви.
Нежна, невинна като месечина,
ала целуната от мисли скръбни.

Погледът - неразгадаем.
Сърце не бие вече за живот.
В този свят студен, неразпознаваем
тя не знае що е топлина, любов.

Без чувства,
само празнота.
Мракът тихичко се ежедневно спуска
да си открадне малък залък от нейната душа.