Демоните
не умират лесно,
защото винаги са сити.
Всяка вечер
охолно в душите ни
пируват и се хранят
с черните ни мисли.
Вдигат тостове с кръв,
тишината ни раздират
с противните си песни.
Гощават се с крехка плът,
наквасена с терзания
и рани пресни.
Пробваме да ти прогоним
с икони и молитви,
с ритуали и магии.
Но как ще гоним стопанинът
от неговия собствен дом?
Демоните в нас живеят.
Ние раждаме ги и ги храним
с оглозганите си останки.
Никой в душите ни
не влиза с взлом.