Странно е, нали? Събуждаш се една сутрин и не усещаш нищо-нито болка, нито гняв, нито разочарование, нито щастие. Всичко ти е безразлично. Ставаш и се заемаш с ежедневните си задължения, но нямаш желание за нищо. Даже не ти достигат сили да се възпротивиш срещу най-досадните работи, които трябва да свършиш.
Щом излезеш навън минаваш покрай всички онези забързани лица по улиците. Ти също бързаш, но не знаеш накъде. Опитваш се да почувстваш нещо в душата си, каквото и да е, но безуспешно. Скоро осъзнаваш, че просто си се превърнал в ходещ мъртвец като всички останали. Единственото, което изпитваш е дълбока празнина на мястото на сърцето си.
Празнина, която скоро няма да бъде запълнена.
Празнина, породена от всички трудни житейски изпитания. Празнина, която всеки ден все повече и повече те поглъща.