Чуй моята история през тънките,
разрушени стени
на лабилното ми съзнание.
Сюжетът е дълъг,
твърде мрачен,
горчив като уиски
и може би не по твой вкус.

Не се страхувай,
надникни изпод
прашната корица,
където се крият
изпокъсани и пожълтели листи.
Истината се таи
между редовете
от несвързани сълзи,
преродени в тежки изповеди.

Гмурни се в моя свят
и ме намери да стоя
с вдигната глава,
но обезобразена душа
сред останките
на миналия ми живот,
за който желая да ти разкажа.

В пролога ще ме откриеш
да се лутам
в призрачните коридори
на къщата на ужасите с опожарените основи,
а от ръцете ми ще капе гарвановочерна кръв.
Около мене ще витаят
уродливите й наематели,
наречени спомени
и оставени да виреят
сред плесен и прах
в параклиса
на болната ми душа.

В действието главно
образът ми ще е
на герой, спасител,
уж на светлината
пратеник, вестител.
Ангел с бели криле,
но с черно, катранено сърце, изтъкано от лъжи.
Не на небето,
а в пъкъла родена съм.
Дойдох с мисия
да се обърна
срещу собствената си кръв,
но злото не умря,
а в мене се всели,
за да изкупя тежкия си грях.

Не очаквай развръзка в епилога,
нито пък щастлив край
като в приказките детски.
Точно както след война,
в сюжета на живота ми разпръснати наоколо
ще се стелят разруха,
празнина и разложени тела,
а аз ще ридая
за погубения свят,
който обезобразих
вместо да създам.

Престраши се да стигнеш
до последната страница
на зловещата история
и ми кажи дали
частицата от теб
все още ще обича онова,
което е останало от мен?