Обкръжена от лица,
които смътно аз познавам.
Сред тях оказах се сама,
душата си по мъничко затварям.

В тълпата аз изчезвам
бавно и безшумно като дим.
Врата към личността си вече не открехвам.
Лицата поглъщат ме, този грях е непростим.

Те ме наблюдават зорко, отдалеч.
В капан съм, трябва да избягам.
Но нищо тук не може да ги спре.
В ръцете им лесно се предавам.

Благодарение на тях
доброволно себе си затрих.
Изолирах се от този свят,
заради тези лица се промених.