Изгубена човечност
Гледайки поредните новини,
Мисля си аз: "Наистина ли сме толкова зли?".
Убийства, катастрофи и войни...
Защо всички тези събития стават толкова многобройни?
Нима едно дете или старица не заслужават да живеят?
Нима за пет лева животът им трябва да отнемат?
Онези хора, бягащи от касапниците в техните страни, също са човеци.
Вината не е тяхна, че Великите сили са решили, че държавата им им пречи.
Къде отиде нашата човечност?
Кога се отдадохме на омраза и коравосърдечност?
Ние всички сме хора, разберете.
Независимо от раси, националност, възраст и религии,
Всички можем да бъдем добронамерени и мили.
На Земята не бива да възцарява зло.
Не бива да страда никое човешко същество.
Нека сега за помощ протегнем ръка,
Защото единствено така ще се справим с несправедливостта.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro