Думи
Думи от сърце,
Изречени безгласно
Към тях все нещо ме влече
В душата ми е твърде тясно
Мелодии в мен откриват,
Щом започна мисли аз да лея
Проблемите за миг притихват
За живот те ме карат да копнея
Думи - тихи, но изпълнени с чувства
Карат сърцето ми като лудо да препуска
Думи - истински и остри
Любовта към словото мъката дълбоко зарови
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro