В мен тече, пулсира
ледено студена кръв.
От дълбоките недра извира
и вие се във вените ми като смок.
Съска и ме кара да умирам,
очертава моя грешен път.

Тялото ми е смразено,
в скулптура от лед се изведнъж превърнах.
Далечното добро сърце сега не бие,
то е отдавна напълно вкаменено.
На зимата горчивината
вечно се преглъщам.

Вече аз не плача,
не сълзи текат
по бузите ми бледи.
Веднъж на няколко години
самотно се понякога провлачват
от очите ми снежинки нежни.

Няма топлина,
сезоните в мен не се менят.
Слънцето студено кожата ми гали,
но замък от лед около мен
демоните ми градят
и хиляди пожари не ще могат да ме разтопят.