Един поглед и една усмивка,
само толкова ми беше нужно,
за да падна в ръцете ти,
да се отдам на пламенното чувство.

В ума ми само ти витаеш,
ден и нощ не даваш ми покой.
Душата ми пустиня беше преди да я омаеш,
а сега върху нея лее се порой.

Първо беше лек ръмеж, невинен трепет,
после - сякаш бях ударена от гръм.
Миг по-късно представа бях изгубила за време
и подгизнала до кости стоях на твоя дъжд.

Буря от емоции ме застигна,
твоето торнадо старото ми Аз изкорени.
Нещо ново, непознато изведнъж разцъфна
и ако е любов, нека ме изпепели.