Боли ме, но сякаш вече нищо не усещам.

Чувствам само празнота.
В този свят трудно намирам красота.
Надеждата губи ми се в далечината,
А аз все повече потъвам в земята.

Прокарвам острието през бледата си кожа.
Лека шипеща болка, но продължавам без умора.
Искам пак да чувствам, каквото и да е.
Е, явно драскотините са единственото ми решение.

Боли ме, но все пак нещо, нали?