Capitùlo 4
-Себастиан преувеличаваш, любов от пръв поглед не съществува!
-Съществува и още как и мога да го докажа с Карол!
-Себастиан върви си! Няма да накараш Карол да се влюби в теб! Тя ще бъде моя!-последното ми се изплъзна.
Мазна усмивка на лицето на Себастиан? О, не.
-Значи някой си е намерил приятелка? Няма да я накараш по скоро ти да се влюби в теб! Ще ти кажа нещо! Тя. Ще. Бъде. Моя! Плюс това никой не харесва плейбои!
-Не съм плейбой! Никога не съм бил!
-Напротив беше в миналото училище!
-Знаеш ли колко ми пука какво приказваш Себастиан? Тя ще бъде само моя!
Аз се обърнах и тръгнах. Видях как Себастиан отива при Карол. О, не!
Себастиан дойде при мен и аз му се усмихнах.
-Здравей.
-Здравей сладурано искаш ли шейк?-подаде ми ягодов шейк.
-Любимият ми. Как позна?
-Просто усетих.-той се приближи към мен.
-Добре Себастиан аз трябва да тръгвам.-защото Каро ме дърпаше.
-Чакай искам да ти предложа нещо.-Каро ме остави, а аз замалко да падна но Себастиан ме хвана.-Искаш ли да ти направя клип как пееш някаква песен?-аз се усмихнах.
-Да. Бих искала!
-Добре на парка в 16:00 да си там.
-Добре Себастиан чао.
Каро ме дръпна.
-Осъзнаваш ли какво се случи ту-ку що? Себастиан те покани на среща!
-Какво нее. Просто ще ме снима как пея песен.
-Знам, а после какво ще правите?
-Ще обработим клипа..
-И послее?-Каро спри са!
-Ами ще си тръгнем.
-Преди това?
-?
-Ще се целунете!
-Ъм. Каро ти акъл имаш ли? Не го познавам толкова добре ще ме целува! Ти анред ли си с главата?
-Ами Ру?
-Ру е...ъм сладък.-изплъзна ми се.
Каро се усмихна мазно и ме дръпна.
-Виждаш ли го? Отиди и говори с него.
-Какво не. КАРО!-тя ме блъсна и Ру ме хвана.
-Съжалявам, много съм непохватна.-погледнах Каро, а тя се подхилваше.
-Няма нищо. Карол, ще...ще направя нещо. Нещо което искам от одавна.-той се приближи към мен и Себастиан ни прекъсна.
-Съжалявам, че прекъсвам РАЗГОВОРА ви но Карол ела в градината в 15:20. Чао.-прегърна ме.
-Чао Себастиан.
-Та исках да ти кажа.-звънеца би.
Аз влязох в стаята и седнах до Каро.
-Така ученици. Ще играем на една игра. Едно момиче и едно момче влизат в една стая. Момичето е със затворени очи и тя трябва да познае кой е влязъл при нея. Ние всички няма да гледаме. Нито подслушваме. Хората които влязат имат 10 минути. Когато момчето излезе казва на момичето да излезе след 2 минути. След това тя излиза и трябва да познае кой е влязъл при нея. Момичето което ще влезе ще е Карол. Карол ела да ти завържем очите.-завързаха ми очите и аз влязох в стаята.
Изчаках малко и дойде някакво момче.
-От както те видях искам да го направя.-момчето говореше тихо и не разбрах кой е. Той ме блъсна в стената и ме целуна леко.
След това го повтори. След 8 минути момчето излезе и ми каза да засека 2 минути. Скед това и аз излязох и г-жата ме пита:
-Кой влезе при теб Карол?
-Ами не успях да позная.-казах и погледнах към Себастиан и към Ру.
Може би е някой от тях двамата. Аз седнах на мястото си и питах Каро:
-Кой влезе при мен?
-Не мога да издам.
-Следващото момиче което влиза е...Каро.-аз се усмихнах мазно след думите на госпожата.
Каро
Аз влязох в стаята и някакво момче влезе след мен.
-Здравей. Искам да призная чувствата си. Харесвам те Каро.
Много звучеше на Ру или Агус или Хорхе. Момчето ме целуна страстно и след 8 минути ми каза да изляза след 2 минути. Аз излязох и влязох в класната стая.
-Кой беше при теб?
-Ами и аз не познах.
Седнах на мястото си и питах Карол:
-Кой влезе?
-Не мога да ти кажа Каро, не мога.-засмях се.
-Последното момиче което влиза е Валентина. Влизай.
Валентина влезе.
-Момчето което влиза при нея е ....-аз се зачудих. Какво ли ще правят вътре?
Вале
Момчето влезе и без да каже нищо ме целуна, започна да целува и врата ми и паднахме. Той ме целуна отново и аз ороговорих.
-Кой си ти?
-Не мога да ти кажа. Но ще ти подскажа.
Започна да ме целува и се изправи. Каза ми:
-Ела след две минути и дано си ме познала.-звучеше ми на Ру.
След две минути излязох и госпожата ме пита кой е влязъл но аз не можах да отговоря.
Аз се засмях когато Вале влезе в стаята.
-Никой не успя да познае. Всички губят-звънеца би-Чао и до другият път деца.
Аз излязох и тръгнах към Каро.
-Няма да си казваме кой е влязъл при нас. Сами ще разберем.
-Добре Кари.
Аз се прибрах преоблякох се и заспах.
Думи: 797
Задара
Тъй ъм мисля, че главата е кратка, но миналата беше по дълга, е голяма работа. Важното е, че има глава. Чао и обичам ви много❤
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro