Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Capitùlo 4

-Себастиан преувеличаваш, любов от пръв поглед не съществува!

-Съществува и още как и мога да го докажа с Карол!

-Себастиан върви си! Няма да накараш Карол да се влюби в теб! Тя ще бъде моя!-последното ми се изплъзна.

Мазна усмивка на лицето на Себастиан? О, не.

-Значи някой си е намерил приятелка? Няма да я накараш по скоро ти да се влюби в теб! Ще ти кажа нещо! Тя. Ще. Бъде. Моя! Плюс това никой не харесва плейбои!

-Не съм плейбой! Никога не съм бил!

-Напротив беше в миналото училище!

-Знаеш ли колко ми пука какво приказваш Себастиан? Тя ще бъде само моя!

Аз се обърнах и тръгнах. Видях как Себастиан отива при Карол. О, не!

Себастиан дойде при мен и аз му се усмихнах.

-Здравей.

-Здравей сладурано искаш ли шейк?-подаде ми ягодов шейк.

-Любимият ми. Как позна?

-Просто усетих.-той се приближи към мен.

-Добре Себастиан аз трябва да тръгвам.-защото Каро ме дърпаше.

-Чакай искам да ти предложа нещо.-Каро ме остави, а аз замалко да падна но Себастиан ме хвана.-Искаш ли да ти направя клип как пееш някаква песен?-аз се усмихнах.

-Да. Бих искала!

-Добре на парка в 16:00 да си там.

-Добре Себастиан чао.

Каро ме дръпна.

-Осъзнаваш ли какво се случи ту-ку що? Себастиан те покани на среща!

-Какво нее. Просто ще ме снима как пея песен.

-Знам, а после какво ще правите?

-Ще обработим клипа..

-И послее?-Каро спри са!

-Ами ще си тръгнем.

-Преди това?

-?

-Ще се целунете!

-Ъм. Каро ти акъл имаш ли? Не го познавам толкова добре ще ме целува! Ти анред ли си с главата?

-Ами Ру?

-Ру е...ъм сладък.-изплъзна ми се.

Каро се усмихна мазно и ме дръпна.

-Виждаш ли го? Отиди и говори с него.

-Какво не. КАРО!-тя ме блъсна и Ру ме хвана.

-Съжалявам, много съм непохватна.-погледнах Каро, а тя се подхилваше.

-Няма нищо. Карол, ще...ще направя нещо. Нещо което искам от одавна.-той се приближи към мен и Себастиан ни прекъсна.

-Съжалявам, че прекъсвам РАЗГОВОРА ви но Карол ела в градината в 15:20. Чао.-прегърна ме.

-Чао Себастиан.

-Та исках да ти кажа.-звънеца би.

Аз влязох в стаята и седнах до Каро.

-Така ученици. Ще играем на една игра. Едно момиче и едно момче влизат в една стая. Момичето е със затворени очи и тя трябва да познае кой е влязъл при нея. Ние всички няма да гледаме. Нито подслушваме. Хората които влязат имат 10 минути. Когато момчето излезе казва на момичето да излезе след 2 минути. След това тя излиза и трябва да познае кой е влязъл при нея. Момичето което ще влезе ще е Карол. Карол ела да ти завържем очите.-завързаха ми очите и аз влязох в стаята.

Изчаках малко и дойде някакво момче.

-От както те видях искам да го направя.-момчето говореше тихо и не разбрах кой е. Той ме блъсна в стената и ме целуна леко.

След това го повтори. След 8 минути момчето излезе и ми каза да засека 2 минути. Скед това и аз излязох и г-жата ме пита:

-Кой влезе при теб Карол?

-Ами не успях да позная.-казах и погледнах към Себастиан и към Ру.

Може би е някой от тях двамата. Аз седнах на мястото си и питах Каро:

-Кой влезе при мен?

-Не мога да издам.

-Следващото момиче което влиза е...Каро.-аз се усмихнах мазно след думите на госпожата.

Каро

Аз влязох в стаята и някакво момче влезе след мен.

-Здравей. Искам да призная чувствата си. Харесвам те Каро.

Много звучеше на Ру или Агус или Хорхе. Момчето ме целуна страстно и след 8 минути ми каза да изляза след 2 минути. Аз излязох и влязох в класната стая.

-Кой беше при теб?

-Ами и аз не познах.

Седнах на мястото си и питах Карол:

-Кой влезе?

-Не мога да ти кажа Каро, не мога.-засмях се.

-Последното момиче което влиза е Валентина. Влизай.

Валентина влезе.

-Момчето което влиза при нея е ....-аз се зачудих. Какво ли ще правят вътре?

Вале

Момчето влезе и без да каже нищо ме целуна, започна да целува и врата ми и паднахме. Той ме целуна отново и аз ороговорих.

-Кой си ти?

-Не мога да ти кажа. Но ще ти подскажа.

Започна да ме целува и се изправи. Каза ми:

-Ела след две минути и дано си ме познала.-звучеше ми на Ру.

След две минути излязох и госпожата ме пита кой е влязъл но аз не можах да отговоря.

Аз се засмях когато Вале влезе в стаята.

-Никой не успя да познае. Всички губят-звънеца би-Чао и до другият път деца.

Аз излязох и тръгнах към Каро.

-Няма да си казваме кой е влязъл при нас. Сами ще разберем.

-Добре Кари.

Аз се прибрах преоблякох се и заспах.

Думи: 797

Задара
Тъй ъм мисля, че главата е кратка, но миналата беше по дълга, е голяма работа. Важното е, че има глава. Чао и обичам ви много❤

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro