След часа отидох в коридора и всички, буквално всички бяха струпани покрай мен. Божее трябва ми охрана! Видях Руджеро и му се усмихнах, а той видя групата хора и вдигна ръмене в знак, че пита защо има толкова много хора покрай мен, а аз му обясних с ръце защо всички хора са покрай мен и двамата се засмяхме.

-Хора моля ви оставете ме да дишам поне междучасието!-казах но без успех.

-Здравей Карол искам да ти направя едно бързо интервю!-каза ми Малена.

-Мал нямам никакво време трябва да отивам в час по биология.

-Добре но след часовете ще ти направя интервю!

-Съгласна!-двете се засмяхме и половината от хората си тръгнаха по стаите, другата половина стояха пред вратата е ме глдаха.

-Всички по стаите!-дойде госпожата.

Аз се усмихнах, защото най-накрая съм свободна без фенове. Видях Ру и му махнах, а той ми отвърна. Седна на чина зад мен. Каролина дойде, а аз станах за да може да седне.:

-Сядайте госпожице Каро!

-Благодаря госпожице Карол.

Двете се засмяхме и започнахме да пишем това което и госпожата пишеше. Не след дълго госпожата ме извика да реша една много лесна задача, реших я и седнах на мястото си. Извикаха Ру, той бавно се приближаваше, а аз му казах тихо:

-Давай ще се справиш!

След това я реши и бързо седна на мястото си.

След часа отидохдо тоалетна скришом. Разбира се Малена ме видя и извика така, че цялото училище да чуе. Аз бързо избягах и излязох от училище след това се скрих. Госпожата ме видя:

-Карол знам, че си известна и цялото училище те харесва и ти се криеш тук. И аз бях като теб! Трябва ти почивка!

-Наистина?

-Да! Вземи си два дни почивка и след това ела!-каза ми тя, а аз си тръгнах.

След два дена

Станах и се оправих за училище. Бях готова и влязох. Чух някой да пее и отидох да видя кой е. Беше мъж. Видях цялото училище натрупано сред Ру. Аз се усмихнах, станал е известен! Отидох и се показах, а те изпищяха:

-КАРОЛ СЕ ВЪРНА!!-всички ми скочиха и започнаха да говорят.

-Карол моля те направи дует с Ру!-викаха всички.

-Добре добре!-казах и отидох при Ру.

-Явно ще пеем!-казах и двамата се засмяхме.

-Гледай от тук!-подаде ми едно лисче с текста.

-Цялата песен ли си написал?-казах защото текста ми изглеждаше много малко.

-Не, все още не съм я завършил.

Започнахме да пеем:

КРИЛЕ
Когато съм близо да достигна моето небе.
Игнорирам гравитацията.
Нищо не може да спре.
Мечтата, която е толкова реална.
Знам, че не съществува страх.
Ако продължавам да опитвам.
Емоциите, които се движат в мен
са силни като ураган.

Това е вътре в мен.
Магическо е.
Защото всичко може да се постигне.
И ако падна, ставам, продължавам, 
опитвам отново, продължавам.

Песента ми хареса беше сякаш написана за мен!

                        Ру
Харесва ми да пея с нея. Когато съм с нея сякаш нещо се случва сякаш пеперуди пърхат в стомаха ми. Не Руджеро не я харесваш! Нали?

Всички си отидоха по стаите. Останахме само аз и Ру. Хванахме се за ръце и отидохме в стаята. Спрях го пред вратата. Сякъш чувствам нещо към него!

-Защо не ми разкажеш какво стана? Защо си се преместил в това училище къде са родителите ти?

-Преместих се, защото майка ми и баща ми починаха. Всичко в града ми напомняше за тях, трябваше да си тръгна! И ето ме тук, с нов живот и нови приятели.

-Съжалявам!-прегърнах го.

Влязохме в час но нямаше никой.
Спогледахме се и седнахме на един чин. Изчакахме малко но никой не дойде. Проверихме другите стаѝ отново нямаше никой, бяхме само аз и Ру. Хмм. Отидох на вън и там нямаше никой, видях една врата от която се чуваше музика, отворих я. Видях цялото училище датанцуват, а учителките бяха диджеѝ. Започнах да танцувам и беше много забавно. След малко дойде и Ру:

-Къде беше? Защо не ме извика?

-Бях тук и забравих!-казах и започнах да мигам бързо.

Започна бавна песен аз и Руджеро се хванахме и започнахме да танцуваме. След танца пак започна бавна музика но този път не танцувахме, а говорехме:

-Карол от тези дни които се познаваме аз вече съм сигурен, че...

-За какво си сигурен?-май не трябваше да го прекъсвам.

-В това!-и ме целуна. Оставих да слеем устните си но не му отвърнах и се отдръпнах.

-Ру от толкова малко време се познаваме! Не можем да бъдем сигурни в чувствата си!

-Права си но..

-Но! Какво но? До когато сме сигурни, което може дори да не стане. Ще бъдем само приятели!-той ме погледна и тръгна.

Почувствах се зле. Видях Каро и отидох при нея.

-Защо не ме извика?

-Учителите искаха никой да не ви казва и когато дойдете да стане това.-тя ми показа група хора които бягаха към мен.

Аз се дръпнах и всички паднаха.

-Къде е Ру?

-Той тръгна, каза, че има неотложима работа и трябва да тръгва.

Погледнах към хората, а те щяха да станат.

-Хората искат и двама ви! За да пеете! Без Ру няма да има концерт. Освен ако не искаш да испееш всички песни?

-Ами...добре ще ги изпея колко са?

-Три! Една твоя една на Ру и една на вас двамата.

-Но аз не знам песента на Ру!

-Ами ще принтирам листи с текста на песента докато пееш твоята песен.

-Добра идея Каро!-прегърнахме се, но хората станаха и започнаха да бягат, а аз ни дръпнах и хораха пак паднаха.

-Знай, че ти си ми най-добрата приятелка, винаги ме разбираш! Къде е Хорхе?-попитах.

Каро ми посочи. Хорхе и сестра ми, а аз ги погледнах тъжно. Какво ми става. След това се усмихнах и погледнах Каро, двете се засмяхме.

Думи: 943
Как сте хора не забравяйте да коментирате и да харесвате! Обичам ви много!❤