Гл.т. на Карол

Станах, оправих си раницата и влязох в банята, когато излязох облякох една снежнобяла рокля и едно дънкено елече към нея.

Още един учебен ден в най-доброто училище! Отидох да събудя сестра ми, Ана:

-Ани, мила ставай!-мама беше вече там и каза думите вместо мен.

-Ще помогна!-казах аз и скочих върху Ани.-Ставай!-извиках.

-Ще стана ако се махнеш от мен!-каза ми Ана, а мама ни гледаше и ни се смееше. Ани погледна към мама и двете се прегърнаха.

Аз изляох от стаята, а те след мен. В кухнята видях Хорхе, най-добрият ми приятел:

-Хорхе!-прегърнах го.

-Карол!-махна кичур от косата ми, а аз се засмях.

-Какво има з закуска Лили?-попита Хорхе.

-Мамо сипи му от онзи хубавият чай!-казах аз.

-Разбира се! Хорхе ето ти чай и за закуска ще направя макарони!-каза мама.

-Мамо...-започнах да ѝ обяснявам.
             
                       Ана:
Видях Хорхе, сестра ми отиде да обяснява нещо на мама, Хорхе ме погледна и ми се усмихна, аз на него също. Не знам какво ми е когато се доближа до него но усещам пеперуди в стомаха си.

След като обясних всичко за закуската на мама, седнах до Хорхе и видях как се гледат с Ани.
Усмихнах се. Мама донесе макароните по Каролски, така ги наричахме, защото аз ги обожавам. Хорхе и сестра ми бяха вцепенени. Трябваше да направя нещо:

-Ще ядеш ли тези макарони?-попитах Хорхе и си взех една макарона от него.

-Карол!-каза ми той и взе макарона от моите.

Ана видя това, седна на мястото си до мен и най-спокойно си ядеше закуската:

-Браво Ана, вижте деца тя е дете за пример, а вие само се лигавите яжте, хайде!-каза мама и се засмя, а след нея аз и Хорхе.

Започнахме да ядем и се качихме в лимозината, аз бях седнала до Хорхе и Ани, а Ана до мен и приятелката си Киара.

                         Ана
Бях седнала до Кияра и сестра ми, исках до Хорхе но нее!

След като пристигнахме, апсулютно цялото училище се събра покрай мен, казвайки ми:

-Ще чуем ли нова песен?-или.- Зсравей Карол.

След като над 30 човека ме питаха дали ще им пея нова песен, аз се качих на един чин и започнах да пея:

Полет

Караме между облаците.

Всеки път все по-далеко.

Следи от светлина,

образуват едно отражение, ох.

Времето, което се върти,

надалеч от моето тяло.

Не достигаме земята,

това е моментът.

Летя като вятъра.

Търся, вярвам и чувствам.

Няма нищо, което може да ни спре.

Решени за ново разсъмване.

Летя като вятъра.

Търся, вярвам и чувствам.

Хайде да нарушим закона на гравитацията,

на съдбата, да предизвикаме реалността.

Летя, летя като вятъра.

Търся, вярвам и чувствам.

Летя като вятъра.

Летя, летя като вятъра.

Търся, вярвам и чувствам.

Караме и караме,

разрушаваме лабиринта.

Търсим и търсим

ту един, ту друг.

Скоростта

достига движението.

Луната, която свети

във всяка мисъл.

Летя като вятъра.

Търся, вярвам и чувствам.

Няма нищо, което може да ни спре.

Решени за ново разсъмване.

Летя като вятъра.

Търся, вярвам и чувствам.

Хайде да нарушим закона на гравитацията,

на съдбата, да предизвикаме реалността.

Летя като вятъра.

Търся, вярвам и чувствам.

Няма нищо, което може да ни спре.

Решени за ново разсъмване.

Летя като вятъра.

Търся, вярвам и чувствам.

Хайде да нарушим закона на гравитацията,

на съдбата, да предизвикаме реалността.

Всички ръкопляскаха след изпълнението ми. Бях толкова известна. За което не ми пукаше особенно но и ме кефеше!

Г-жата влезе, а аз бързо се махнах от чина преди тя да ме види.

-Здравейте ученици. Имаме нов ученик! Той се казва Руджеро Паскуели.

Усмихнах му се защото мина покрай мен и седна на мина зад мен и Каро.

                          Ру

Г-жата ме представи и минах покрай едно момиче, то ми се усмихна, а аз му отвърнах и седнах до чина зад нея. Започнах да пиша това което пишеше г-жата не не съм зубър ако това си мислите. Просто обичам да слушам първия ден, а след това като стана по-известен ще започна с по-лошият Ру.

Свърших да пиша, а през часа няколко човека ми бърбореха на главата. Само Каролина не ме дразни и ме оставя да пиша, а не ме занимава с ученето.

През междучасието искаха да им пея още една песен, а аз на всички отказах, явно новият е чул отказването ми на почти цялото училище, дойде до мен и ми каза:

-Защо им отказваш, ако бях на твое място щях да се радвам, че имам толкова фенове и, че съм толкова известен.

-Слушай, аз не съм като теб, че да се радвам, че съм известна и само да ги използвам.

-Не съм казал, че ще ги използвам!

-Да но изражението ти и гласати показаха, че ще ги използваш, когато ми обясняваше колко щяло да си хубаво ако си известен!-тръганх си не ми се занимава с него. Не знам какво ми става!

Видях Хорхе и отидох при него.:

-Как си Кар?

-Не съм добре, омръзна ми да съм известна!-казах аз слагайки глава в рамото му.

-Защо ти е омръзнало? Ако бях като теб...

-Всички искат да са известни, но знаеш ли какво е да си известен? УЖАСНО! Ужасно е!-казах с малко по-висок тон.

-Не мога да те разбера! Харесва ли ти или не ти харесва да бъдеш известна?

-И ми харесва и не ми! Някои неща са хубави, но други са твърде трудни за мен!

-Ще ти помагам.-каза ми Хорхе и ме целуна по челото.

Аз се усмихнах и го прегърнах, а той ми отвърна.

Влязох в час преди всички, а там беше новият:

-Това там гаджето ти ли е?-посочи Хорхе.

-Кой Хорхе? Не той ми е приятел. А теб какво те интересува?

-Мислех, че сте гаджета и затова питах..

-Добре, Руджеро.

-Аз не знам името ти!

-Карол, Карол Севиля.-той се усмихан, а аз седнах.

Каролина седна до мен и ме заговори:

-Какво си говорехте с новия?

-Пита ме дали Хорхе ми е гадже и как се казвам, защо?

Думи: 993
Здравейте хора това е новата ми книга, много благодаря на ralicaTurlakova за уникалната корица която ми направи!