Няколко неща преди да започнете да четете:

1. BDSM (ако изобщо се е получило, не съм добра в тия неща, но хей, експеримент)

2. alpha!Jimin x omega!Jungkook

3. top: Jimin / bottom: Jungkook

4. Това е като фенфикшън на фенфикшъна ми. Следователно няма нищо общо с оригиналната история и не я променя по никакъв начин.

(NOTE: When my Jungkook is bottom, he's a fucking submissive bottom, a baby bunny. хдхд)

(Мисля, че доста от вас са наясно за любовта ми да експериментирам и да обръщам нещата на 180 градуса.)

***

Ръцете на Джънгкук трепереха, както и тялото му. Нямаше да се учуди ако и зъбите му тракаха, но бе до толкова изумен, че дори не забелязваше. Очите му шареха напред-назад, все така притеснено и уплашено. Не знаеше дали трябваше да се притеснява, не знаеше какво да прави. Ръцете му бяха завързани в скута му, само и единствено суитчъра му предпазвайки меките му китки от грубото въже което бе обвито около тях. Сърцето му туптеше бързо, като на зайче, гонено от хищник. Което не бе далече от истината.

Джънгкук се намираше на голямо и меко легло, гърба му опрян в меките възглавници, а босите му крака галени от прекрасните лилави сатенени завивки. Сините очи на омегата погледнаха напред, на мига посрещнати от чифт блестящи и кърваво-червени очи, които го наблюдаваха гладно. Виждаше как алфата пред него го оглеждаше от глава до пети, дългия му език лежерно и секси облизвайки синистично плътните розови устни, преди да се скрие зад игрива полу усмивка.

Джимин бе застанал в края на стаята, подпрян на бюрото си. Краката му бяха плътно обвити от черните кожени панталони, които лъщяха на мъждивата неонова светлина на стаята и разкриваха пищните му бедра. Нагоре алфата носеше прекрасна бяла риза, която висеше спокойно от раменете му, няколко кожени колани обвити около кръста му, но все пак гърдите му бяха разкрити почти изцяло, оставяйки на показ големия светъл белег, който минаваше от лявото рамо, чак до десния му хълбок. Дясната ръка на момчето бе поставена до устните му, държейки тънка и черна цигара, от която той дръпна дълбоко, преди да изпусне дима през устните си, толкова изкусително, карайки самия Джънгкук да усети горчивината му. Гледката, как дима красиво се издигна около лицето на алфата, очите му все още успявайки да светят през него, толкова красиво и плашещо едновременно. Джимин се подсмихна и загаси почти изпушената цигара в пепелника до себе си, след което се отправи напред, правейки три крачки, колкото да позволи на малко по-силната мъждива светлина да освети тялото му, но не и лицето му, то останало скрито в сянката, изглеждайки като демон, усмивката му разширявайки се и червените очи пулсирайки.

-И сега. - Започна Джимин, мъркащия му глас и дрезгавия пусански акцент изпращаха тръпки по тялото на омегата. Всеки път когато Джимин заговореше, Кук просто усещаше силата му с всяка дума. Беше толкова странно и вълнуващо да види тази негова страна. Джимин бе от онзи тип хора, които си вярваха прекалено много на каквото и да кажеха, и хората около тях имаха чувството, че се шегува. Но в мига в който Джънгкук го бе видял за пръв път и бе усетил тази откачена аура, която сякаш бе побесняла в мига в който Кук бе позволил на Джимин да го усети. О, това беше плашещ и вълнуващ спомен за омегата. В мига в който Джимин го бе видял, в мига в който го бе приближил, всичко в него сякаш бе крещяло "мой". Джънгкук вече бе притежание на Джимин и този факт не го плашеше, колкото го вълнуваше до неузнаваемост и полуда. Джимин потропа с крак, тежките черни кубинки потропвайки по пода, карайки няколко от дъските да изскърцат под тежестта на момчето. Алфата наклони главата си настрани и започна да сваля пръстените си един по един. - Чудя се Куки, до колко си наясно какво ще последва, в мига в който ме допуснеш до себе си?

Омегата преглътна, гледайки как пръстите на чернокосата алфа се въртяха и сваляха сребърните пръстени един по един. От тях, очите на Кук се преместиха нагоре, привлечени за опреден път от висящата сребърна обеца на лявото ухо на Джимин, която се люшкаше след всяко негово движение и отразяваше прекрасно неоновата слаба светлина.

-Какво ще направиш? - Попита момчето, главата му лекичко наклонявайки се настрани, очите му виждайки различни неща наредени в тъмното на бюрото, но нито светлината бе достатъчна на Дънгкук че да различи каквото и да е, а и тялото на Джимин закриваше гледката. Алфата се подсмихна, след което се обърна назад и взе нещо, което щом се приближи, Кук разпозна като дълги копринени парчета плат, които изящно се плъзгаха измежду пръстите на чернокосия. Стройните му пищни крака правеха стъпка след стъпка и изкараха Джимин от тъмната част на стаята, само за да застане в края на леглото, Кук наблюдавайки начина по който игриво увиваше панделките около пръстите си.

-Какво ли? Ще си поиграя с теб. Малко по-различно от преди. - Каза алфата мъркайки и постави коляното си на ръба на леглото, лилавия сатен нагъвайки се красиво. Мекото легло пое тежестта на чернокосия и омегата едвам го усети. Ако не се взираше право в червените и прекрасни очи, може би и нямаше да го забележи. Джимин се приближи максимално, преди да увие бързо лентите около ръката си и захвана краката на Джънгкук, дърпайки го към себе си. Краката на омегата се свиха, преди да бъдат накарани да се разкрачат рязко, странната болка карайки адреналина му да се повиши. Надменната и властна усмивка на Джимин, придружена от красивия тъмен кикот накараха Джънгкук да изстене засрамено, завързаните му ръце отправяйки се пред устата му, за да заглуши излизащия звук, макар и късно. - Но имам няколко правила, преди да направя каквото и да е.

-М-моля? - Попита Кук объркано. Всичко около него беше като мираж, само и единствено чернокосото момче над него се виждаше ясно. То му се усмихна, преди да отвърже въжето от ръцете му, устните му движейки се и говорейки, само благодарение на нечовешкия си слух, Джънгкук бе способен да го чуе.

-Ще слушаш всяка моя дума, и ще се подчиняваш. Ако не го правиш, ще боли.

-Джимин?

-Ще ме слушаш и няма да ми противоречиш. Всяко твое неподчинение ще бъде наказвано. - Повтори и добави алфата, по строго от преди, докато откопчаваше панталоните на брюнета, започвайки да ги сваля бавно. Наведе главата си надолу и колкото повече сваляше, толкова повече плът разкриваше. Лицето му бе точно над лявото бедро на Джънгкук, устните му галейки кожата му. Ръцете на омегата стояха от двете и страни и макар и нуждата и желанието да ги прокара в косата на чернокоското, момчето просто не можеше да го направи. Сякаш Джимин го предупреждаваше, без дори да прави каквото и да е. Просто Кук знаеше, че не бе позволено. - Нямаш право да се докосваш, да се отъркваш или задоволяваш. Когато ти кажа нещо, ще го изпълняваш безусловно.

-Мол--

-Нямаш право да задържаш гласа си. Искам да стенеш. - Устните му погалиха плътта му за последно, преди да се впият в нея жадно. А Джънгкук не се сдържа. Устните му се разтвориха и от него излезе дълбок и гърлен стон. Ръцете му, все още свободни захванаха ръбовете на суитчъра си, започвайки да го дърпа надолу, докато Джимин го събуваше и целуваше през цялото време. - Нямаш право да ме спираш.

Джънгкук закима, алфата измъквайки изцяло дънките му. Червените очи обходиха дългите крака на момчето, дланите му галейки ги бавно и нежно, чак до където суитчъра прикриване слабините му.

-Махни ръцете си от там и се изправи. - Заповяда Джимин. Омегата потрепна, изправи се и подхвана лекичко дрехата си, започвайки да я дърпа нагоре, едвам-едвам, гледайки доволната усмивка на Джимин. - Браво малка омега.

Джънгкук потрепна от комплимента, не можейки да повярва, че такива думи го караха да трепери по начин, по който не би трябвало. Всичко беше ясно, но не и защо двете копринени ленти, които галеха бедрото му, бяха там. Какво щеше да прави с тях? Щеше ли да го завърже отново? Да му ограничи движенията? Това ли щеше да е? Наказание ли бе? Сърцето му се разбиваше бясно, а аурата която Джимин излъчваше беше побъркваща. Момчето скоро бе почти голо, с изключение на боксерките му. Алфата се отдръпна назад и развитие копринените панделки от ръцете си.

-Завърти се. - Дойде командата бързо и тихо. Омегата се обърна внимателно, застанал на колене, ръцете му покорно отивайки назад. - Радвам се че си толкова послушен, но все още няма да завързвам ръцете ти.

-А тогава--

Куки не довърши въпроса си, преди очите му да бъдат покрити от тъмното и нежно копринено парче. Значи за това бяха. Усети как Джимин завързва плата, не прекалено стегнато, но не и достатъчно разпуснато, че да падне. Джънгкук не знаеше къде да положи ръцете си, които безцелно опипваха наоколо, докато най-накрая не се озоваха върху мекия копринен плат. Не можеше да види абсолютно нищо. Ръцете на Джимин паднаха на раменете му, нежно галейки плътта му, докато дясната му не заби ноктите си силно, карайки момчето да изсъска от болка. Ръката му продължи да се движи надолу и да дере ли дере, докато не стигна ластика на боксерките, закачайки го леко и смъквайки го изключително бавно и дразнещо. Омегата стоеше и чакаше, трепереше и едвам си поемаше въздух от тежкото и задушно напрежение. Дори бе готов да проговори, когато ръката на чернокосия се отдели от него, преди да се стовари на бузката на дупето му със сила, карайки момчето да извика.

-Брой. - Заповяда Джимин, дъха му разбивайки се във врата на Джънгкук, който простена треперейки, когато усети втори удар, не достатъчно силен, че да го заболи много, а колкото да раздразни и зачерви кожата му. - Само посмей да спреш.

-Две...

-Браво. - Похвали го алфата, преди да забие зъбите си в рамото на момчето в мига в който дланта му се отдели и силно се върна обратно.

-Т-три.

Джимин измърка, чувството да обвие ръката си около тялото на Кук, а пръстите му увити около шията му в задушаваща хватка, другата му ръка налагайки момчето, всичко това, беше толкова еротично.

-Четири... - Почти се задави омегата, едната му ръка поставена на тази на Джимин която сега се намираше на устните му, единия пръст играейки си с долната му. - Пет!

-Някак си е странно да не ми противоречиш. - Каза замислено и леко разочарован Джимин, продължавайки да поставя удар след удар, чувайки глухото "шест", преди да се засмее мрачно и мъркайки започна да поставя отворени целували по рамото на по-малкия, лилави и сини петна вече започнали да се образуват. - Но няма как, все пак не трябва да си непослушно момче. Нали, малка омега?

-Седем! - Прошепна Кук, преди Джимин да допре тялото си изцяло до това на омегата, позволявайки му да усети подутината, скрита под кожените панталони, но не и преди да постави поредната плесница, в същото време смъквайки другата си ръка надолу, захващайки дразнещо ерекцията на омегата, карайки я да падне напред, подпирайки се на ръцете си. - Осем...

-Браво малкия. - Прошепна алфата в ухото му, отделяйки се от него, карайки го да изтръпне от коментара, за пореден път тази нощ изпитвайки удоволетворение и страх, примесени с нечовешката възбуда, която разтрисаше тялото му, всеки път щом Джимин проговореше. Момчето усещаше как рамото му гори, сякаш бяха сипали сол в раната му. Не знаеше какво се очакваше от него сега. Не можеше да знае къде е Джимин, не можеше да вижда, не го и чуваше. Но знаеше, че е тук, усещаше го. Една, две, три минути и все още нямаше нищо. Докато не го чу. Бързо и кратко шумолене, последвано от няколко крачки и силно тупване, преди Джънгкук отново да усети как алфата се озовава на леглото зад него. За миг усети ръката му на гърба си, груба и същевременно меки, погалвайки плътта му със студените си пръсти, преди да изчезне в миг.

-Джи--

-Изправи се. - Ръката на Джимин преплетена в косите му го дръпна назад силно, Кук усещайки как бе надигнат, ръцете му поставени на рамката на леглото. Усети няколкото леки целувки по гърба си, преди нещо студено и до колкото омегата можеше да усети, кожено, се обви около кръста му, преди да бъде затегнато. Какво по дяволите се случваше? Дъха на брюнета рязко напусна дробовете му в мига в който Джимин започна да затяга бавно и силно. Малко по малко, омегата осъзна, че това което в момента се обвиваше и затягаше около него бе корсет. Джънгкук усещаше как кожата се свиваше около кръста му, бавно и леко болезнено, факта че не бе предупреден бе някак си дразнещ, но веднага щом усетеше задоволството и възбудата която се носеше от Джимин, брюнета се разтреперваше.

В мига в който мускулите на корема на момчето започнаха да протестират, а долния край на гръдния му кош започна да става прекалено притиснат, дори преди момчето да каже каквото и да е, усети как алфата дръпна за последен път, преди да го завърже.

-Колко красиво. - Чу се дрезгавия глас на чернокосото момче, преди Джънгкук да бъде обърнат по гръб, боксерките му бързо премахнати, а зачервените и раздразнени бузки се ожулиха неприятно в сатенените завивки, нищо че бяха прекалено меки. Усети как ръцете му биват вдигнати нагоре и тогава бе когато и втората панделка се включи в играта, алфата захвана и внимателно завърза ръцете му за рамката на леглото, обездвижвайки го. Ръцете му после се смъкнаха надолу, по откритите гърди и притиснатата от черния, кожен корсет талия. - Наистина, толкова е тънка и красива. Може би следващия път ще трябва да обогатя гардероба, но за сега така си повече от добре.

-Джимин?

-Шшш. - Кук замлъкна веднага, наоколо всичко отново потъвайки в тишина. Омегата седеше, завързан за леглото, ръцете вързани, очи завързани, притиснат от корсета, докато краката му не бяха разкрачени насила, разкривайки пулсиращата му до болка ерекция. - Някой обаче наистина се вълнува от това което получава.

Джънгкук не посмя да отговори. В момента, единственото от което имаше нужда, бе от това да бъде задоволен, Джимин да накара тази приятна и изгаряща болка в слабините да го напусне, толкова много го искаше. Но вместо това, омегата получи нещо студено и мокро, точно в средата на разкритите му гърди, което го накара да изстене, силно, високо, умолително. Чувството сякаш прогори кожата му. Бе толкова студено, че чак пареше. Джимин задвижи кубчето лед нагоре към врата на момчето, докато то стенеше от агонизиращото удоволствие, което го разтресе. Джимин само въздъхна и мрачно се засмя, преди да остави кубчето лед в средата на гърдите му, да се топи бавно от горещината на тялото.

-Не мърдай. - Заповяда му алфата. - Ако падне, ще се наложи да те накажа. А аз не искам да го правя. Ти си толкова послушно момче.

Джънгкук не виждаше как това можеше да стане. Усещаше как кубчето лед се плъзга напред-назад, оставяйки след себе си горяща и ледена диря, която само караше момчето да трепери. О, ако беше само това. Миг по-късно, омегата усети как второ кубче лед бе допряно до едното му бедро, карайки момчето да се разтрепери неволно, кубчето падайки от гърдите му. Гърдите му се свиха, притеснението завладявайки го в мига който усети смазващото чувство което се изля от Джимин, сякаш тиранско.

-Не--

-Мамка му. - Чу се ядосания глас на Джимин, преди омегата да усети силна плесница, която остави горящ и сигурно червен отпечатък. - Предупредих те, малка омега. Не ме послуша.

-Не беше та--

-Ако го направиш отново ще те оставя, така както си. - Момчето преглътна и закима. Нямаше начин. Ако го оставеше така сега, Джънгкук не знаеше дали ще може да издържи. Все още си нямаше и на идея как все още не бе свършил. Всяко едно действие на алфата го възбуждаше до безкрай, караше го да достига лимита си, но така и не можеше да направи каквото и да е. Сякаш нещо нарочно го задържаше.

-Обещавам. - Простена момчето и веднага след думите му, поредното кубче лед се плъзна по кожата му, но този път в края на корема му, на сантиметри от вече болезнената ерекция. Това не беше честно. Не беше честно и начина по който алфата започна да го движи, бавно и агонизиращо, треперещото тяло на Джънгкук едвам удържайки се да не надигне таза си нагоре. Студената диря дразнеше всеки един шибан нерв, изгаряше го и го караше да иска чувството да изчезне, но и да остане там завинаги. Алфата остави кубчето и отново започна да си играе с друго по вътрешността на разтворените му бедра. Резките вдишвания и издишвания на момчето не помагаха, защото цялото му тяло се движеше и ледчето се плъзгаше. Затова момчето се опита да се успокои, но вместо това започна да издава тихи и меки стенания, които веднага задоволиха алфата, която плъзна устните си по другото му бедро, целувайки и засмуквайки.

-Точно така, още малко. - Джънгкук скимтеше, ръцете му захванаха една от пръчките на рамката, за да се задържи и да спре да се изплъзва надолу. Едната ръка на Джимин се плъзна под момчето стискайки едната бузка на дупето му, тялото на малкия повдигайки се леко, което накара сърцето му да се разбие от притеснение, но кубчето само се хлъзна, но не падна. След още няколко бавни и агонизиращи минути, алфата се отдели, пред него виждайки треперещото от удоволствие момче, което вече бе на ръба. Чернокосия се оттегли за миг, оставяйки Джънгкук в недоумение. Какво трябваше да прави сега? Какво се очакваше от него? Нали не бе мръднал? Ако това което бе потекло от страни на хълбока му реално не е било разтопената вода, а самото кубче? Ядосан ли бе?

-Джимин? - Прошепна момчето тихичко, усещайки как нещо в него прещраква. Това определено бе Джимин, но какво бе това чувство? Това дразнещо чувство? Какво изпитваше Джимин? Раздразнен ли бе? - Аз-- Аз сгреших ли? Падна ли? Аз--

-Не. - Отговора бе кратък, но след него не последва каквото ида е, освен ръцете на алфата, които си проправиха път през бедрата на момчето, нагоре до талията му, дращейки кожата на корсета, преди да продължат нагоре до врата му, увивайки се около него, след което тялото му се притисна в другото, а лицето му се приближи до неговото, с всяка дума дъха му разбивайки се. - Хмм, може би ще изглеждаш още по добре с нашийник...

Кук преглътна, адамовата му ябълка движейки се нагоре и надолу по-трудно от натиска докато ръцете на чернокосия не го пуснаха и отвързаха. Омегата се изправи объркано, кръста му леко протестирайки заради стегнатия корсет, но не му бе даден шанс да мисли много, защото косата му бе хваната и с момчето бе изправено на колене с груба сила. Момчето притисна ръцете си до тялото си, за пореден път не знаейки какво да прави с тях. Пръстите на Джимин, които все още бяха в косата му деряха скалпа му.

-Ка-какво да направя?

-Целувай. - Джънгкук объркано потръпна, главата му инстинктивно накланяйки се настрани въпросително, само за да бъде изправена отново. - Казах целувай и не задавай въпроси.

Момчето се поколеба за миг, преди да преглътне и да се наведе напред. Не знаеше къде се намираше, какво имаше пред него, не знаеше можеше ли да използва ръцете си, беше му забранено да задава въпроси. Затова реши да рискува и отпусна дясната си ръка внимателно напред, която скоро докосна лицето на алфата. Кожата му бе мека а в мига в който пръстите му достигнаха устните му, Джимин отвори устата си и го захапа. Омегата изсъска, но вместо да отдръпне ръката си, момчето се наведе напред и допря устните си в близост до устните на чернокосия. Очакваше да бъде избутан, защото не знаеше позволено ли бе да го целува по лицето, но нищо не стана, затова устните му се раздвижиха по-сигурно, започвайки да поставя малки и мокри целувки, проправяйки си пътя до устните на алфата, които когато достигна, бавно измъквайки пръста си, плахо целуна. Бяха толкова меки и големи, влажни дори. Омегата не смееше да задълбочава целувката си, но докато движеше невинно устните си над тези на Джимин, усети нещо мокро как се допира до тях. Момчето вдиша рязко, разпознавайки какво бе това, преди да отвори устата си, позволявайки на езика на алфата да навлезе в устата му, започвайки бавно да се върти, докато устните им се движеха в синхрон, пасвайки си от самото начало. Брюнета постави ръцете си от двете страни на врата на другия, приближавайки го до себе си. Беше толкова приятно да го целува, а всичките тези странни емоции които Джимин усещаше от Джънгкук и обратното допринасяха за всичко, по един откачен и прекалено еротичен начин. Кук продължаваше до го целува, докато ръцете на на Джимин се отправиха към дупето му, бавно разширявайки бузките, пръста му преминавайки игриво по входа на момчето, преди бързо и без предупреждение да вкара пръста си, карайки тялото на омегата да се изнесе напред, устни отделяйки се от другите за да издаде силен и гърлен стон, придружен от множество други.

-Не спирай. - Каза му Джимин, докато продължаваше да движи ръката си. Кук бе опрял главата си на рамото на алфата, но миг след думите му я изправи, едвам полагайки целувки по шията на чернокосия, докато той си играеше с него, движейки ръката си нагоре, позволявайки на пръста му да потъне по-надълбоко, преди да го раздвижи. Омегата стенеше силно и хриптиво, тялото му започвайки да се движи надолу и да посреща всеки минимален тласък на Джимин, карайки тялото му да поеме повече, създавайки странен и възбуждащ ритъм, но прекалено бавен за Джънгкук. Искаше повече, имаше нужда от повече. Нямаше начин Джимин да си играе с него по този начин, да го докара до безумната граница на издръжливостта си, само за да си играе с него. Искаше повече, и то сега, защото краката му вече започваха да не го издържат. Затова започна да поднася тялото си надолу, по-бързо, карайки алфата да се засмее. - Толкова послушно момче, и толкова развратно. Харесва ли ти?

-Д-да... Много.... - Джънгкук едвам говореше, дори не знаеше как все още не фъфлеше, докато устните му продължаваха да целуват вече разголеното рамо на червенооката алфа. - Искам--

-Още?

-Още...

Отговор не дойде, а само отдръпването на Джимин. Омегата остана сама на леглото, всичката стимулация която го държеше на ръба просто изчезна. И не само това. Джимин сякаш изчезна. Не можеше да го усети когато размахаше ръцете си, не го усещаше на леглото, не усещаше около себе си. Беше странно и плашещо, защото в момента Кук се чувстваше сам, без алфата, бе напрежението или възбудата която издаваше, без постоянната побъркваща стимулация, целувките, напрежението. Бе сам в леглото, без възможността да вижда, без да знае какво точно има около него, носейки само и единствено черния кожен корсет, чийто долен край дразнеше ерекцията на момчето. Омегата завъртя главата си наоколо, сякаш щеше да види нещо, преди да постави ръцете си на гърдите и устата си. Дишането му се учести. Не знаеше какво да прави.

-Джимин? - И отново без отговор. Алфата бе изчезнала, нямаше я. Джънгкук се разтрепери. А сега какво? Да не би да го наказваше? Нямаше начин да го остави просто така за да го намерят? Ако изобщо го намереха. Надали го отстъпваше, Джънгкук щеше да узнае мигновено. Тогава наистина ли бе наказание? Което означаваше че все някога щеше да се върне, следователно Кук нямаше прави нито да се самозадоволи, нито да мърда от леглото. Ами ако погледнеше? Само за малко? Да види какво се случваше около него докато алфата я нямаше? Момчето преглътна и треперещата му ръха леко захвана коприненото парче плат, преди да го надигне леко нагоре, освобождавайки очите си от постоянната тъмнина в която бе изпаднал. Резкия контраст бе странен, защото стаята не бе толкова светла в началото. Или бе? Очите на омегата привикнаха, осъзнавайки, че светлината си бе все така ниска и неонова, но може би дори и малкия контраст му бе дошъл в повече. Но в мига в който очите му свободно зашариха из стаята, чак тогава осъзна грешката си. Пред него, пак на същото място на което бе седял преди, бе Джимин. Беше там. Но Кук не го усещаше. Бе се прикрил. В очите му се четеше недоволството. Червените очи пулсираха гневно, а перфектните устни бяха свити в недоволна гримаса. Пръстите на едната му ръка започнаха да барабанят по бюрото, докато другата яростно стискаше черен нашийник, гледката карайки омегата да изгуби ума и дума, дъха му засядайки. - Съжалявам.

В мига в който момчето простена извинително, Джимин потръпна, очите му свирепо присвивайки се, но така и не ги отдели от омегата. Просто продължи да се взира в него, карайки Джънгкук да осъзнае колко бе сгрешил.

-Ти като че имаш две фази. Задоволяващо подчинение, и тотално глупаво неподчинение. - Каза след дълго мълчание Джимин, но все още не помръдвайки от мястото си, кокалчетата на ръката с която държеше нашийника бяха побелели, което доказваше на Кук, колко всъщност бе бясна алфата, защото дори гласа му не можеше да разкрие това което бе скрито зад беземоционалното му лице. Което просто показваше колко е ядосан. - Току що направи нещо много лошо, която те лиши от наградата която щеше да получиш.

Джънгкук заклати глава в отрицание, само за да получи в отговор удара на юмрука на Джимин в бюрото, карайки момчето да подскочи уплашено. След няколко минути, същата тази ръка се надигна, показалеца бива поставен пред устните на Джимин, в знак на Кук да не говори, да не издава звук. Момчето кимна и остана на мястото си, потрепервайки когато ерекцията му за пореден път се отърка в корсета, изпускайки тих и мек стон. Очите на Джимин се върнаха от него, преди да се отделят, алфата взимайки кутия от бюрото, отправяйки се до омегата. Тя бе затворена, затова дори и момчето да искаше да види, нямаше да може. Джимин застана зад Кук, отвързвайки лентата за очите му, която сега се намираше на врата му и я пусна отстрани, преди пред очите на омегата да се появи черния кожен нашийник, който бе поставен на врата му и стегнат, не достатъчно, че да го души, но достатъчно за да го просветли в каква позиция се намираше. След това дойде ред на ръцете му, на които бяха поставени кожени белезници, които макар и подплатени, бяха силно стегнати, карайки брюнета да се разтрепери от мислите за това което можеше да се случи. Джимин захвана белезниците за дълга верига, която след няколко секунди, започна да се издига нагоре, вдигайки ръцете на омегата във въздуха, докато не го изправи на колене. Кук си пое дълбоко въздух, донякъде успокоен, че вдигането на ръцете му не бе прекомерно, че да пречи на дишането му.

-Погледни се. - Каза му алфата меко в ухото, с едната си свободна ръка вдигайки лицето на Джънгкук, за да може момчето да се взре в отражението си отсреща. Побиха го тръпки. До леглото имаше огромно огледало, което ги отразяваше в цял ръст: Джънгкук, ръце вдигнати нагоре с една единствена верига, сините му очи пулсирайки под рошавия кафяв бретон, черния кожен нашийник определено в комплект с корсета, който стягаше красиво талията му. А зад него Джимин бе опрял вече голите си гърди в гърба на момчето, едната му ръка все още държейки челюстта му, а другата захвана едното му зърно, започвайки да го третира внимателно. - Следващия път, ако си послушен, ще ти взема кожени жартиери, за да запълним комплекта, м?

Думите на алфата се губеха, защото удоволствието което разтрисаше омегата бе прекомерно. Джимин бе направил нещо, определено. Усещаше всяка негова емоция и похотливо чувство, усещаше възбудата и о, идваше му в повече.

-Моля...

-Какво е това? - Прошепна отново алфата в ухото на момчето, ръката му спускайки се надолу, отново отправяйки се към гърба му и надолу. - Да не би да ме молиш?

Устните на Джимин целунаха зад ухото на омегата, преди да го захапе лекичко, спечелвайки си висок стон, след който започвайки без спир да се леят нови и нови.

-Моля тее...

Стенанията на Кук продължаваха, дори преди пръста на алфата да се намери отново потънал в него. В същия момент в който момчето усети онова напрежение и удоволствие, започна да се натиска надолу, изненадано изстенвайки когато втория пръст на Джимин потъна в него карайки през тялото на момчето да премине спазъм, стенанията му превръщайки се в еротична симфония, която бе като екстаз за алфата, който измърка доволно.

-Ммм, толкова си секси, погледни се само. Не спирай да се гледаш. - Думите му сякаш в тон с движенията на ръката му, които ставаха все по-бързи и резки, карайки тялото на Кук, който посрещаше всяко едно негово движение, да се тресе все по-силно. Пръстите на Джимин рязко се извиха, карайки момчето да извика от изненада, ръцете му впивайки се във веригата. И точно тогава алфата реши да спре, оставяйки Джънгкук, момчето издавайки отчаян стон.

-Не, недей. - Каза момчето, гласа му трепереше, както всичко останало. Алфата се наведе напред, студените му ръце и горещи устни оставяха диря по гърба на треперещата омега, целувайки, хапейки, смучейки и дерейки по пътя си надолу. Джънгкук бе все така безпомощно увиснал на веригата, насълзените му очи наблюдавайки огледалото. Виждаше себе си, как безпомощно бе увиснал, усети, по-скоро от колкото видя, как веригата се смъкна съвсем леко надолу, позволявайки на момчето да извие гърба си и да се наведе напред, точно когато усети нещо мокро на входа си, което бавно натисна, преди да потъне, карайки момчето да извика, очите му съсредоточавайки се върху малкото което виждаше от Джимин, който се бе навел, езика му въртейки се в него, преди да натисне надолу. Кук измърка, очите му не можейки да се откъснат от гледката пред него. Това ли бе успял да направи Джимин от него? Зачервен от срам, кожата покрита с тънък слой пот от всичко което разтрисаше тялото му, независимо дали породено от действията които алфата извършваше с езика си, думите или аурата си, която се носеше наоколо като зараза. Бретона на косата му бе мокър от потта, очите му, полузатворени искряха с всичка сила, пулсираха след всеки шибан тремор на тялото му. Устните му бяха отворени и лъщяха, от тях постоянно излизайки какви ли не ниски и задъхани стенания, безспир. Ръцете му се намираха близо до лицето му, почти допрени до него, позицията му почти сякаш на четири крака, но ръцете му във въздуха, лактите му на десетина сантиметра от леглото. Джънгкук толкова много искаше да забие главата си в завивките, но му бе казано да не спира да гледа. Краката му трепереха и ако алфата не го държеше, сигурно вече щеше да се свлече. Треморите които минаваха един по един през тялото му бяха като ледена и гореща агония, толкова изморителна. Чувстваше се унижен. Момчето бе до толкова погълнато от всичко което усещаше и най-вече болката в краката си, че едвам осъзна кога стимулацията се бе загубила, нещо съвсем различно масажирайки входа му.

-Какво? - Каза едвам-едвам Джънгкук, но дори преди да се осъзнае какво правеше Джимин, усети как бива разширяван, повече от колкото очакваше. Очите му се забиха в тези на алфата, която се бе изправила и отвръщаше на погледа му, взирайки се в огледалото, наслаждавайки се на развалината която бе направил от Кук. Таза му бавно и дразнещо се движеше напред, вкарвайки малко по малко от члена си, дразнейки стените на омегата, усещайки как момчето се натискаше надолу, опитвайки се да поеме повече от него, но силните ръце на Джимин го притискаха на място, което само правеше стенанията по-ожесточени. Алфата сякаш бе потънала в транс, обхождайки с поглед това което се разкриваше пред него, голия гръб и затегнат кръст, точно под него разтворените бузки на дупето, където бавно и еротично члена на чернокосия потъваше агонизиращо и дразнещо. Вдигайки го нагоре, можеше да преброи всяка синка и рана, захапка и драскотина, толкова лесно различима по красивата кожа на момчето, като лате, блестяща на светлината на стаята. Джънгкук продължаваше да трепери от удоволствието което му се доставяше, едвам издържайки. Не знаеше колко още му трябваше, но със сигурност малко, преди да достигне лимита си. Но проблема бе, сега не знаеше къде е? Трябваше отдавна да го е достигнал, още в мига в който първото кубче лед бе докоснало кожата му. А сега, незнайно колко време по-късно, той висеше на проклетата верига, а зад него, алфата продължаваше да дере раменете му, докато таза му бавно се движеше, изваждайки цялата си дължина, преди да си позволи да потъне отново надълбоко в омегата. А начина по който го правеше, о, начина по който тялото му правеше тези прекрасни и секси вълни, само за да го запълни и достигне правилното място, преди да го изкара отново. - Моля те, по-бързо.

-Моля?

-По-бързо... моля. - Стенеше все по-силно синеокото момче, прехапвайки устни, когато за пореден път члена на Джимин го изпълни, само за да изчезне отново, момчето без да осъзнае последвайки го назад, не желаейки да загуби екстаза в който алфата го давеше вече толкова дълго време. - Н-не мога, повече не м-мога...

-Не ни ли е забавно? - Измърка Джимин, преди да смени леко наклона, бързо и рязко забивайки се в момчето под себе си, карайки тялото му да се изнесе напред. Джимин изпусна гърлен стон, усещайки как момчето се свива около него, независимо колко бе хлъзгаво, Джънгкук бе много тесен, до толкова, че алфата спря за миг, усещайки как всичко около члена му пулсираше, дори как трепереше, всичко. Стаята бе изпълнена изцяло от стенанията на омегата и еротичните мокри звуци от плът удряща се в плът. - Мамка му!

Джънгкук изви главата си назад, макар и нашийника да му пречеше, гърба му правейки вълна, очите му забивайки се в тавана на стаята, а това което видя го остави шокиран. Как до сега не го бе забелязал? Тавана, целия таван, бе изцяло огледален, показвайки на момчето абсолютно всичко: издрания си гръб, корсета и ръцете на Джимин, които си играеха с него, като и начина по който члена му потъваше бавно в него.

-Харесва ти, нали? - Джимин се засмя, погледа му посрещайки този на Кук, преди да се наведе напред, побутвайки главата на момчето напред, поставяйки брадичката си на рамото му, движението карайки го да изпълни момчето до край, обаче спирайки движенията им, което само отчая омегата. - Това горе е за следващия път. Сега се съсредоточи върху лицето си.

Очите на омегата вече едвам можеха да виждат правилно, зрението му замъглявайки се от сълзите които започваха да се появяват, причинени от отчаянието което малкия изпитваше. Устните му трепереха и продължаваха да разкриват високите му стенания.

-Г-госп-поди!

-Красота. - Джимин се засмя, преди да се оттегли назад, в миг започвайки да се движи по-бързо, оставяйки Джънгкук по-раздробен от всякога. Имаше нещо в това момче, нещо което го караше да иска да го пречупва отново и отново. Беше толкова секси, толкова невинен, макар и след всичко което бяха направили до сега. Но това. Това сякаш бе като че отнемаше девствеността му за пореден път и беше толкова възбуждащо. Нуждата да го притисне в тази позиция, да го кара да се моли и подчинява на всяка негова дума, чувството за превъзходство го задушаваше и удоволетворяваше до безумие. Таза му продължаваше да се движи яростно, леглото скърцайки, а тялото на Кук поемайки безжалостните тласъци, които го оставяха без дъх. Начина по който го желаеше бе побъркващ. Никога през живота си не бе искал да притежава нещо повече от сега.

Под него Джънгкук усещаше как корема му долу започваше да се свива, сякаш пламтеше, карайки краката му да отказват изцяло постепенно. Ръцете на Джимин го държаха прав, след което започна да прави още по-дълбоки и резки тласъци от преди, всяка една продължавайки да третира ожесточено онзи сноп от нерви в омегата, който го прекарваше през границата му, карайки го да извика отчаяно, засрамен от силата на гласа си, желаейки да зарови лицето си някъде. Чернокосия се наведе напред и продължи да поставя синки и захапки, всеки един шибан път в който зъбите му се впиеха в омегата, тя започваше да стене, сякаш вече бе достигнала оргазъм, което не бе далеч от истината.

Захапката бе форма на завършване на връзката им, на отдаването на Джънгкук изцяло под властта на Джимин. Но също така, по време на секс бе като постоянния оргазъм, който алфите използваха за да пречупват омегите си, но и да им отнемат техния истински оргазъм.

Джимин знаеше какво правеше. Той превръщаше Кук в негово притежание. И не само заради и чрез шибания алфа-омега принцип, о не. Той го пречупваше и правеше така, че след всяко негово действие, Джънгкук няма да поискай никой друг. Превръщаше го в свое притежание телом, но също така жестоко си играеше с психиката му.

-Ти си мой, и никой няма да промени това. - Прошепна Джимин в ухото на малката омега, чиито очи прогаряха дупка в огледалото, зъбите му притиснати. Тялото му започваше да отказва, вълните от удоволствие, които го заливаха като цунами след цунами го пречупваха все повече. - Кажи го.

-Аз... - Започна момчето едвам-едвам, начина по който бързите и яростни тласъци тресяха тялото, правеха говоренето невъзможно. Но момчето трябваше да го направи. - Твое притежание.... А-аз съм т-твой!

-Точно така. - Поклати одобрително глава омегата, Джънгкук наблюдавайки го, как се усмихва над него, тялото му продължавайки да се движи все така синистично, а езика му облизваше плътните му устни. - Помниш какво ти казах, нали?

В мига в който Кук погледна ръгана на алфата, която се намираше във въздуха, момчето се приготви, а удара бе придружен от впиването на ноктите на Джимин, забити в кожата на хълбока му.

-Едно... - Удоволствието което разтрисаше момчето, както и агонизиращата болка от всеки удар който преброяваше, самия факт, че трябраше да брои правеше всичко десетки пъти по секси, увеличавайки екстаза който момчето изпитваше. Думите му вече се сливаха със стенанията му, изгубваха се, което само караше момчето да ги повтори, но езика му се оплиташе, съзнанието му замъглявайки се. На колко бе? - Се-се-сед-едм...

-О, та ти едвам можеш да говориш. - Каза задъхано Джимин, преди да смени темпото тотално, започвайки лек и дълбок ритъм, отнемайки от момчето силата и брутализма на резките движения, оставяйки му само интензивността на акта. - Мисля, че ще се насладиш изцяло на това на което ще те подложа. Една свръхстимулация няма да ти се отрази зле.

И след тези си Думи, Джимин продължи с бавните, интензивни и дълбоки тласъци, но се наведе напред и целуна шията на момчето, преди да я захапе жестоко. Но не само това. В същия миг в който омегата извика от умопобъркващото удоволствие което се разля през него, Джимин сля усещанията им, позволявайки и на двамата да усетят това което усещаше и другия. Не бе трудно да се каже, че в мига в който Кук усети екстаза и побъркващото удоволствие което Джимин изпитваше, на всичкото отгоре подсилено от неговото, момчето прекрачи предела си. И за негова изненада, няколко минути по късно, оргазмът му го достигна. Но този път всичко бе тотално различно, и в пъти по-силно от когато и да е било в живота му. Можеше да усети всичко: удоволствието което изпитваше самия той, удоволствието и горещината която се носеха от Джимин, собствения си оргазъм, както и този на алфата, сърцата им, чиито туптежи се сливаха в едно, треперещите им тела, всичко. Съзнанието на Джънгкук бе просто един чисто бял лист, изпълнен само и единствено с невидимия екстаз и еротичните хриптиви стенания на Джимин, който бе прилепил тялото си до неговото, хапейки и целувайки го. Всичко в него бе една каша от чувства и тежест, които вече бе прекалено трудно да определи. Негови ли бяха? Или на Джимин? Нямаше си и на идея.

След няколко минути, което за омегата му се стори повече от час, усети как ръцете му биват освободени, ожулените му китки горейки. Момчето се свлече на лилавия сатен, очите му поглеждайки нагоре към огледалния таван. Изглеждаше потресаващо, целия обагрен със синки и лилави петна, захапки по рамената и врата му, който веднага щом нашийника бе свален, и малкото останала чиста кожа вече бе разкрасена от целувките на Джимин. Омегата усети как тялото му бе повдигнато, само за миг корсета отпускайки се, карайки момчето да усети как гръдния му кош болезнено изпулсира в мига в който усети свободата. Дишането му започна да се нормализира, а очите му да се затварят.

Джимин от своя страна бе надигнал единия му крак, преметнал го през рамото си и бавно и леко целуваше вътрешността на бедрото му, толкова нежно, другата му свободна ръка галеше синките и раните които корсета бе оставил. Червените му очи го наблюдаваха, но сякаш дивото животно което бе гледал до сега се бе успокоило. Беше сякаш пълна противоположност на това което бе до сега. Джънгкук не знаеше какво бе това усещане, което лъхаше от Джимин, но определено нямаше и капка от тиранията или себичността и чувството за превъзходство, които по принцип бяха неразделна част от алфата. Това сега, просто бе неопределимо. Но Джънгкук можеше само да го нарече чувство на притежание.

Колкото и Джимин да говореше и заповядваше на Кук да бъде негово притежание, толкова повече самата алфа чувстваше принадлежност.

Мисълта накара Джънгкук да се усмихне топло, дърпайки момчето към себе си и разбивайки устните им, наслаждавайки се на мекотата им. Беше жалко, че не се целуваха толкова често колкото искаше. Но се радваше на това което получаваше.

Остатъка от нощта обаче, премина в нищо повече от меки ласки, топли целувки и нищо повече.

***
Whoo, I'm done bitches and I'm down to to it again!! 🔜

И пак да кажа, това не променя историята по никакъв начин, не е част от плота, а чист експерт!

Sending love!! 😍❤💕💞💖