-Майка ми не знае къде съм... Изобщо не съм и казвала нищо от срещата. - паникьосах се.

-Спокойно! Отиваме. - каза Кук. Излязохме от къщата и тръгнахме към дома ми.

***

След 15 минути бяхме пред нас. Извадих ключа си и отключих вратата. Влязохме. Отидохме в хола и видяхме...

-Мамо!! - притичах до майка си която беше в безсъзнание легнала на земята. - Мамо! Отговори ми! Добре ли си? - вече със сълзи се молех да е добре. Хванах ръката и с двете си ръце. - Мамо! Моля те събуди се! - вече не можех да задържам сълзите си. Те си намериха път да излязат. Плачех и се надявах да се събуди.

-Ще звънна на спешна помощ. - каза Джънгкук изваждайки телефона си. Широ дойде при мен превръщайки ме. Хвана с едната си ръка, ръката на мама. Тя не можеше да ме гледа така. Започна да лее сълзите си.

-Ало! - каза Кук

-Кажете.

-Искаме да повикаме линейка.

***

Линейката пристигна. Взеха майка ми и я сложиха на легло. Вкараха я в линейката. Ние влязохме с нея и потеглихме към болницата.

-Спокойно всичко ще е наред! - каза Кук. Не обелвах и дума. Бях срината. Широ и Куки ме прегръщаха. Изливах болката си на тях. Сълзите ми не сприраха да текат. Стигнахме до болницата. Взеха майка ми и я изпратиха в спешното отделение. Бяхме пред вратата седнали на столовете. Кук гледаше към пода опитвайки се да задържи сълзите си. Погледнах Куки и в същият момент една сълза падна от едното му око. Затвори очите си и вдигна главата си. Приближих се до него и хванах ръката му. Той отвори очи и ме погледна. Аз се облегнах на него и сълзите ми спряха. Със свободната си ръка разтрих очите си и махнах останалите сълзи. Джънгкук ме целуна по главата. Широ ни погледна и се усмихна но все още беше срината като мен. Тя все още плачеше. Аз не издържах да я гледам така. Отдръпнах се от Куки и прегърнах Широ.

-Спокойно Широ... Спри да плачеш. Нараняваш ме. - прошепнах й. Тя спря да плаче премахвайки сълзите си с ръце. Прегърна ме.

-Обичам те! - каза Широ.

-И аз теб! - отдръпнах се. В този момент лекаря излезе от спешното отделение където беше майка ми.

-Майка ми добре ли е?? - попитах.

-Спокойно. Тя е добре. Засега. - в изказването аз се изплаших вътрешно. - Трябва да остане в болницата за 1 седмица. Ракът е причина за безсъзнанието. Ако не се лекува няма да е добре дълго време. - бях вцепенена.

-Да знам... просто нямаме достатъчно пари. - сведох глава.

-Чакай! - извика леко Кук.

-Какво? - попитах.

-Много се чудех какво да ти подаря но вече реших. Имам пари и мога да помогна. Ще платя лечението на майка ти. Знам че подраних с подаръка но колкото по - рано я излекуват толкова по - добре. - в изречените думи от Джънгкук аз вдигнах глава ококорена.

-Не... Няма да позволя да платиш. Не е редно. Това са много пари. - казах.

-Не! Изобщо не ме интересува че не искаш. Няма повече да гледам как плачеш. Няма повече да понеса да си тъжна. - в този момент очите ми се насълзиха.

-Ти... наистина ли ще направиш това.. за мен... за майка ми... - погледнах го.

-Да! - каза Кук.

-Обичам те... - нахвърлих му се и го целунах.

-И аз те обичам! - каза през целувката. Докато се осъзная че лекаря ни зяпа размечтано както и Широ вече около 50 души минаващи покрай нас се зарадваха. Но на мен не ми пукаше. Станах от Куки със сълзи на очи. Бях щастлива. Множго щастлива. - Добре докторе кога ще можете да я излекувате.

-Ъъ... Трябва да се възстанови. - лекаря дойде на себе си. - След 5 дни ще направим операцията при премахването на рака.

-Благодаря ви!! - казах.

-Кога ще можем да я видим? - попита Широ.

-Утре. - каза доктора. Ние тръгнахме от болницата и отидохме у нас. Седнахме на малкия диван.

-Какво ще правим?? - попита Широ.

-Не знам. - каза Джънгкук а след това и аз.

-Искате ли да излезем някъде? - попитах аз.

-Да! - казаха Широ и Джънгкук в един глас.

-Но къде? - попита Куки. В този момент Широ се усмихна и погледна към тавана.

-АКВАПАРК! - каза Широ като малко дете.

-Ами пачки? Един билет е 40 лева. - казах.

-Аз имам! - усмихна ми се а аз я изгледах тъпо. - Ол... да...

-Нашата се сети.. - разлигавих се.

-Мога да ти платя... - недовърши Кук.

-А не! Няма да плащаш - прекъснах го.

-Ще ти платя!

-Не няма..

-Да.

-Не.

-Да!!

-Не!!!!!!!!

-СПРЕТЕ! Просто няма да ходим. - извика Широ.

-Добре! - казах.

-А тогава къде? - попита Куки.

-Искате ли на кино? - предложих аз.

-Да! - каза Куки.

-Звучи чудесно. - Широ щастливо подскокна. Станахме от дивана и излязохме от къщата. Запътихме се към киното. След 10 минути вече бяхме стигнали. Избрахме филма. Беше комедия. Купихме си пуканки, кола и бонбони. Седнахме на местата които бяхме запазили и филма започна. Огласявахме цялата зала с нашите смехове. След 2 часа филма свърши и ние се запътихме към вкъщи. Бяхме щастливи с усмивки на лица. Говорехме си по пътя за различни теми. Сякаш случката с мама беше по назаден план. Бях много заредена с позитивна енергия както и Широ и Куки. Тъгата от по - рано беше изчезнала. Вече бяхме вкъщи а часа беше 23:02. Решихме всички да останем в нас вечерта и на другият ден заедно да отидем на училище. Отидохме в моята стая и взехме спални чували. Седнахме на пода върху килима в стаята ми. Разказвахме си страшни истории. Но като ви казвам страшни немайте предвид страшни..

-Един човек с неговия лек автомобил пътуваше. Беше вече тъмно, но той имаше работа. Стигна до изоставена улица с почти нищо освен пръст и път за автомобилите. Колата започна да се движи все по - бавно. Той разбра че няма гориво. Видя един пикап отсреща с някаква съмнителна светлина. Отиде за да поиска помощ но там нямаше никой. Само пикапа с лампа вътре. Но до него имаше някакъв хладилник. Той беше гладен и реши да го отвори. Може би щеше да има нещо дори и развалено. Започна да го отваря. Отваряйки го вижда че хладилника е ПРАЗЕН!!!!!!!!! - разказа Широ.

-Ааааа!!! - изпищяхме с Джънгкук но веднага след това започнахме да се хилим.

-Знам, знам... Уникална история :') - каза Широ. Вече беше станало късно. Моите очи бавно се затваряха. Решихме да си лягаме. Преди това отидохме за да си измием зъбите. Дадох четки на бебетата ми (хд). Едва при пренасахме в стаята ми. Както виждах не само аз бях заспала вече. Легнахме си по спалните чували. Аз на секундата се унесох.

Йей! Най - сетне довърших главата.
Знам че пак е боза... Трудно ги измъдрям вече, но може би и мързелът е замесен в тая работа... Повече от 1000 думи. Всеки път се гордея със себе си :')
Тъ това е! Не знам дали се получи добре. Напишете долу в коментарите. Гласувайте ако искате да продължа с историята и дайте мнение!!
Много ви благодаря за всичко! Наистина не очаквах да имам толкова преглеждания и гласувания!!! Обичам ви страшно много и Саранхе за всичко *-* 💖💖