Да играем на предизвикателства! - извика Джънгкук.

-ДААААААА - казах аз а след 2 секунди Широ ме последва в изказването. Седнахме на земята в кръг.

-Кой кого ще придизвиква? - попита Широ.

-Аз, Мин-Хе! - Куки каза.

-Оке! - казах аз.

-Предизвиквам те... Целуни ме. - каза Джънгкук стряскайки мен и Широ.

-Какво? - попитах

-Целуни ме! Страстно! - в този миг го пернах а той се изхили.

-Окей... - казах. Широ ме изгледа мазно. Аз се приближих до Куки и го целунах. На 4 секунда се отдръпнах а той ме гледаше влюбено. - Готово! - казвайки заека се приближи и ми пипна нослето с пристче.

-Ей влюбените! Ще повърна след малко ако не спрете. - изхили се Широ а аз я погледнах тъпо но в същото време ми стана малко смешно.

-Сега аз ще придизвикам Широ! - казах аз. - Хм...

-Хайде че остарях - каза Широ с лек смях.

-Ей.. онова момче от вчера. Кво стана с него? Бяхте много сладки докато се натискахте - изгледах я перверзно а тя се изчерви като домат.

-В-взех му н-номера. - замечтано ме погледна казвайки.

-Как се казва? - попитах. Мазната усмивка не се махаше от лицето ми а Широ беше на дъгите.

-Йонги! - толкова размечтано и влюбено гледаше че щях да си издряйфам червата.

-Тъ предизвиквам те да му сеобадиш и да му кажеш "Толкова те желая" - тази моя мазна усмивка ставаше все по дълга а в момента в който казах предизвикателството Джънгкук ме последва. В изречените думи Широ беше буквално като гръмната.

-О...кей... - казвайки си личеше чя сякаш всеки момент ще вземе някой тиган и ще се перне сама по главата. Извади телефона си и звънна на номера. След буквално 2 секунда се вдигна а Широ се притесни. Пусна на високоговорател.

"Ало!" - каза Йонги.

"Толкова те желая" - каза Широ.

"Ъ-ъм.. Кой звъни?" - попита Шуга

"Широ! От вчера" - преглътна и каза. В този момент Йонги не отговори.

"Да излезем на кино някой път?" - след 5 минути се чу гласът на Шуга. Широ бе като опарена.

"Д-да може!" - каза а в този момент чух от другата линия едно тихо "Йей". - "Ще ти звънна по - късно" - каза Широ и затвори телефона.

-Ти малка гадина - започна да ме бие моята "мила" приятелка.

-Хей оредих ти среща все пак - казах. Тя ме погледна тъпо и се отдръпна.

-Сега аз предизвиквам Куки! - Каза Широ и започна да мисли. Отиде до него и му прошепна нещо на ухо. Опитвах се да ги чуя но без успех.

От името на Широ:

Приближих се до Джънгкук за да му кажа предизвикателството.

-Отиди до банята. Съблечи се и остани само по боксерки. - мазната физиономия се появи на лицето ми а Кук беше като заколен - Извикай Мин. Сякаш искаш да и кажеш нещо. Когато влезе в банята си сваляй бавно боксеркине пред нея - тоя така тъпо и в същото време и ядосано ме изгледа че всеки момент ще ми скочи на бой. - Да бъде секси - перверзната усмивка не се махаше от лицето ми а Куки беше доста ядосан. В един момент се примири.

-Добре... - каза. - Отивам до тоалетната. - каза на всички.

-Ок! - каза Мин-Хе. - Ъъ какво го предизвика? - попита.

-Аа не казвам. Ще видиш сама. - уплезих и се.

-Оф... Добре.

От името на Мин-Хе:

Стояхме на земята с Широ докато не чух Кук да ме вика.

-Мин! Ела за малко в банята. - в този момент Широ се усмихна и аз разбрах че това е предизвикателството.

-Идвам! - извиках и тръгнах към банята. Отворих бавно вратата. Видях... Видях Джънгкук полу гол. - Ъъ... Защо? Облечи се. - казах. Забелязвайки хубавото му тяло се разтапях. Той започна с едната си ръка бавно да маха боксерките си. Бях вцепенена. Не мърдах изобщо. Не можех да реагирам. Толкова беше секси. Щеше да остане чисто гол. Вместо да направя нещо течах лиги по него. Той прехапа едната си устна. Изчерви се поради това че го зяпах от както влязох. - С-спр-ри! - зеквах едва осъзнавайки какво се случва. Той мълчеше. След буквално 2 секунди щях да видя пакета му. Закрих очите си с ръцете си. - Аааа... Неееее..... - казах. Как можех да съм толкова тъпа... Можех да избягам... Усещах чувство. Онова чувство. Което изпитвах когато Те и аз... Аз леко надничих. За секунда видях... Видях го... В този момент изпищях и избягах от банята. - ТИ ГАДИНО!!! - изкрещях. Широ беше подготвена. Търсех я из цялата къща. Беше се скрила много добре. - ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!! - виках като изоглавена. Влязох в една гостна. Видях един огромен гардероб. Отворих го и видях Шило хилеща се като ненормална. - Ще Видиш ти! - нахвърлих и се и паднахме на земята. Започнах да я бия леко и гъделичкам.

-Сп-при М-мин! - едва изказвайки се аз спрях и я ударих средно силно по гърба с крак. Да мислите ме за ненормална че я бия ама все пак. Не я боли. Не я удрях силно. Ние обикновенно се бием.

-Патка... - леко се ядосах но нямаше и секунда докато не се разхилих с Широ. Джънгкук дойде, слава бого облечен, изчервен. Сведе глава.

-Извинявай! - промърмори той. Аз станах от земята и му се нахвърлих. Беше толкова сладък зачервен. Не можах да не го гушна. Бузките му ставаха още по червени. Целунах го по червените му бузи.

-Обичкам те! - сладко казах. Станахме а Широ ни гледаше размечтано.

-Оййй! - каза Широ изпращайки ми въздушни целувки. Аз ги хващах и си ги прибирах в джоба на дънките. Много сме лигави знам.

-Добре стига толкова целувки. - станах леко сериозна а Широ спря.

-Да ядем? - попита Куки.

-Да - отговорихме щастливо в един глас с Широ. Отидохме в кухнята.

-Кой иска кимчи? - попитах аз.

-Аз! - каза Кук а след него и Широ. Започнахме с направата на кимчи.

***

-Беше изключително вкусно! - казах облизвайки пръчките. Беше 17:26. В един момент се притесних. Сетих се... Майка ми не знае къде съм... Дори не и казах... - О не! - подскочих.

-Какво има? - попита Широ.

-Майка ми не знае къде съм... Изобщо не съм и казвала нищо от срещата. - паникьосах се.

-Спокойно! Отиваме. - каза Кук.

*Тадаааа!*

Най - сетне качих поредна боза. "Незабравима" за всички читатели.
Съжалявам че малко закъснях с часта.. малко съм болна а и нямах много идеи.
1000 думи винаги за вас :')
Ако искате да продължа с историята гласувайте и дайте мнение в коментарите.
Обичам ви страшно много. Саранхе!! Благодаря ви за всичко!❤

П.П. - Съжалявам ако има грешки.