Ще ходим на купон!😂!
...Отидох при тях и ги видях да се мляскат.Не можах да повярвам на очите си. Той ме видя, а аз отидох в стаята ни. Взех една чанта и сложих набързо малко неща в нея. Слязох долу и бях готова да изляза,но той ме хвана за ръката и ме целуна.
Аз:-Какво си мислиш,че правиш- и му ударих един шамар.-Не искам да те виждам повече.
А:-Хей, извинявай. Не исках да става така.
Аз:-Но стана. Аз ти се доверих, аз ти ВЯРВАХ,но вече не. Бъдете много щастливи.-опитах се да изляза,но той ме държеше здраво за ръката.
А:-Моля те,дай ми още един шанс.
Аз:-Колко още да ти давам?Върнахме се от почивката и аз ти простих,докато ти се целуваш с всяка срещаната. Та ти дори обичал ли си ме?-той ме пусна.
А:-Аз.....- и се ядосах още повече.
Аз:-Така си и знаех. Аз съм била само забавление за теб. Ти си обикновения playboy,който иска да има всяка.-отворих вратата,тряснах му я под носа и си тръгнах.
Край на ретроспекцията!!!
Аз:-Колко гадно- и тя отново започна да плаче.
Р:-Споко, Канде. Ще си намериш друг,който ще те обича истински.- и я хвана за ръцете.
К:-Карол искам да ти кажа,че твоето момче е единственото на тази планета,която да иска само едно момиче.Ти си късметлийка.
Аз:-Благодаря ти- и я прегърнах.
Р:-Искаш ли днес да излезете с Карол навън. Ще забравите грижите, ще се напиете и ще ти олекне?-обърна се към мен, а аз му кимнах в съгласие.
Аз:-Да, той е прав. Не трябва да страдаш по момче,което не те е обичала истински.
К:-Знаете ли, какво-избърза сълзите си-Прави сте. Карол, хайде да отидем в мола да ти изберем тоалет за вечерта.
Аз:-Добре, обличам се и идвам- видях я как стана по-щастлива, отидох в стаята и след малко и Ру дойде.
Р:-Хей,да дойда ли довечера при вас?
Аз:-Няма нужда.- и обви ръце на кръста ми.
Р:-Ами,ако някой иска да си неговото момиче?
Аз:- Не знам,да бъда ли неговото момиче?- видях как по лицето на Ру се появиха малки пламъчета.
Р:-За нищо на света.Пазете се!
Аз:-Да,сър,да.- засмяхме се и той ме целуна, бутна ме на леглото,но тогава вратата се отвори и се появи Канде.
К:-А, съжалявам,май прекъсвам нещо- засмяхме се, а Ру стана от мен.
Р:-Нищо на прекъсваш, спокойно.
Аз:-Да,аз тъкмо си търсих дрехите.
Р:-Точно и аз и помагах.- и се направихме,че ги търсим.
К:-Виждал, виждам. Е ще ви оставя да ги търсите- и се засмя.
Аз:-Видя ли какво направи?
Р:-Какво?
Аз:-Изгубих си дрехите- и се засмяхме.
Р:-Да от помогна ли да ги намериш?- и започна да ме гъделичка.
Аз:-Ру,спри.-той спря и ме изпарви.
Р:-Хайде,обличай се- и влезе в банята.
Аз се облякох така:
После излязох и Канде ме чакаше:
К:-Намерих ти ли дрехите?- и отново се изсмя.
Аз:-Канде,спри,че да не взема една възглавница и да те прясна с нея.
К:-Добре,се,добре.- ние тръгнахме, хванахме си такси и вече бяхме през мола.
Разгледахме почти всички магазини,но така и не харесахме нищо. Най-накрая ни остана само един и влязохме в него.
К:-Е,това е последният магазин,дано да намерим нещо.
Аз:-Дано-и влязохме.
Там разглеждахме най-дълго. Аз се двуомях коя от тези да взема:

Най-накрая избрах. Канде взе едно от тези облекла.
После тръгнахме и се прибрахме.
Р:-Купихте ли се нещо?-каза ни още от вратата.
Аз:-Да,но довечера ще разбереш-и се качихме в стаята ни с Ру.
К:-Как върви с Ру ?- седнахме на леглото.
Аз:-Много добре.
К:-Радвам се. Може ли да ти кажа нещо?
Аз:-Да?-чудех се какво ще каже.
К:-Ру избра теб,така де аз го харесвах,но той избра теб. Значи много те обича. Бъдете щастливи!- и ме прегърна.
Аз:-Благодаря!-тогава Ру влезе.
Р:-Споко,Канде. Любовта ще почука на вратата, когато най-малко очакваш.-и ме дръпна настрани.
Аз:-Кажи?
Р:-Сигурна ли си,че довечера не искам да дойда?
Аз:-Не,Ру. Благодаря,че се притесняваш за мен.- прегърнах го и се върнахме при Канде.
Р:-Може ли да отидете в другата стая,че мисля да си поспя-и се направи,че се прозява.
К:-О, извинявай.
Аз:-Да,прав е. Нека да спи. Ела да ти покажа твоята стая.
К:-Добре,ще си взема първо куфарите.-тя отиде към хола,а аз се върнах при Ру.
Р:-Какво стана?
Аз:-Забравих да ти кажа,че те обичам- отидох до него и той ме дръпна на леглото.
Р:-И аз теб!- и ме целуна.
К:-Кар-чу се гласа на Канде и аз отидох при нея.
Аз:-Да?-Тя дойде до мен.
К:-Къде е стаята?-аз и посочих стълбите и се качихме на третия етаж.
Аз:-Ето я-отворих вратата и тя остана без думи.
К:-Много е красива!-и се просна на леглото и аз я последвах.
Аз:-Искаш ли да си поспим?
К:-Добре,нека за довечера да имаме повече енергия.
Аз:-При теб ли?
К:-Ами не знам, може да отидеш при Ру- и ме сръчка по рамото.
Аз:-Ей,какво правиш?
К:-Хайде отивай ли любимия, ти поне имаш такъв- и започна да плаче.
Аз:-Канде,добре ли си?
К:-За,моля те остави ме сама.
Аз:-Добре,после ще те събудя- излязох и отидох при Ру,който вече спеше.
Легнах на леглото и след няколко секунди усетих как обви с ръце кръста ми и се приближи до мен.
Стана ми много приятно. Но ми е гадно за Канде. Как мога да го направи този?Той ми беше като най-добър приятел. Не, трябва да отида при него. Измъкнах се от хватката на Рудже и тръгнах към апартамента му.
Това е некста.Дано да ви е харесал 🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼(пишете мнения в коментарите)
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro