##От името на Рудже##
Събудих се и до мен беше само мама. Осъзнах се,че сме в болницата и чакаме да изпишат татко,на нещо не беше наред- Карол е нямаше. Реших да и звънна,но не вдигна. Какво ли става с нея? Тогава се събуди и мама:
М:-Ру, какво става? Защо си умислен?
АЗ:-Карол е няма.
М:-Сигурно се е прибрала вкъщи.Иди да видиш,ако искаш?
Аз:- Да, мамо. Ти стой тук и ако има нещо ми звънни, нали?
М:-Да, спокойно.-тръгнах към изхода на болницата.
##В имението##
Прибрах се и икономът ме посрещна:
И:-Как е баща ви?
Аз:-Добре,ще се оправи. А Карол да се е прибирала?
И:-Да, но после тръгна.
Аз:-Как така тръгна, къде?
И:-Не знам. Беше с куфари.-като чух думата куфари веднага побягнах към стаята и.Влязох и намерих тефтер на леглото и:

Аз:-Как така съжелява за всичко,което ни причини. Тя не е виновна. Трябва да я открия.- захвърлиха писмото на земята и тръгнах.
Не знаех къде би отишла,за това трябваше да говоря с Майк колкото и да не ми се искаше. Той знае много неща за нея.
Аз:-Ало, Майк.
М:-Да, Ру. Съжалявам за тва дето направих или се опитах да направя.
Аз:-Нямам нищо. Сега ми е нужна помоща ти.
М:-Кажи?
Аз:-Да се видим в парка след половин час, става ли?
М:-Ще съм там.- и ми затвори, а аз тръгнах с колата към парка.

##От името на Карол##
Станах рано и тръгнах от болницата. Отидох вкъщи, изкъпах се, облякох се и си стегнах двата куфара. Излязох от къщата и си извиках едно такси,което ме заведе на летището. Нямах много пари, но с това,което бях спестила ще си намеря дом в Барселона.Качих се на самолета и след към пет часа ще отворя още една нова страница от живота си в друг град.

Сори,че е кратко, но ще пусна пак- утре. Пишете дали ви харесва и може да НЕКСТВАТЕ.