Вратата се отключи и от нея влезе Берта:
Б:-Извинете,но родителите ви се прибират,така че трябва....-и Ру я прекъсна.
Р:-Да,разбрахме. Благодаря!-той набързо си закопча ризата, а аз си дигнах презрамката на роклята и тогава влязоха мама и татко.
Т:-Какво става тук?- и влязоха.
М:-Това какво е?
Аз:-Ам ще обясня. Ние ......- и Ру ме спаси.
Р:-Ние решихме да ви направим романтична вечер. Сготвихме,но ни се прияде и я изядохме.-добре,че ме спаси и те отидоха към стаите си.
Т:-Оценяваме го. Ще дойдем след малко.
М:-Берта,ти си свободна.
Аз:-Само че иди в стаята до твоята. Така де, имаме гост.
Б:-Разбира се, госпожице.- и се качиха по стаите.
Р:-Беше за малко.
Аз:-Нали?
Р:-Добре,че Берта влезе първа,че иначе😂😂😂.
Аз:-Аз ще си лягам.- и тръгнах към стаята ми,но и Ру ме последва.
Р:-И аз идвам.-влязохме в стаята.
Аз:-Взе ми си дрехите и си лягай в стаята.- и му подадох нощницата.
Р:-Да,така е най-добре.-взе ги-Лика нощ,сестричке.
Аз:-И на теб,бббббааааттттттееее.-той се начумери и излезе.
Легнах си и чух как мама и татко благодариха на Ру за ,, тяхната" изненада.
Чух и как Канде се прибра.
Аз се замислих над това как можеше да ни хванат с Ру и то точно тогава,когато бях наистина много щастлива,както каза Ру.
Унесох се с тези мисли и заспах.

##След няколко месеца##На рождения ден на Карол##
Събудих се и видях,че до мен нямаше нито букет,нито нещо друго. Оправих се и си сложих униформата. Да,това което забравих да кажа е че почнахме училище. Мама и татсо решиха да останат. Даже и почнаха работа тук- преместиха си фирмата тук. Когато сме на училище всички момчета в часа ми пращат бележки. Харесват ме,но аз си имам Ру,моя Ру и на никоя друга.

##От името на Руджеро##
Събудих се по-рано. Станах, оправих се и слязох долу. Днес беше рождения ден на Карол. Искам да и организирам парти изненада. Ще говоря с мама и татко да вдигнем купон или да си организираме вечер с близки и приятели. През тези месеци всяко много се промени. В училище забелязвам как всички момчета от класа на Карол си падат по нея. Не сме казали официално за връзката си. Е, само на Канде,Агус,с който вече не говорим много, много,Вал и на Майкъл. Мама и татко не знаят. С Вал много се сприятелихме. Тя сега ми е като най-добра приятелка. Излизаме заедно. Карол знае,но разбира че между нас има само приятелски отношения. И на мен ми е гадно, когато тя се снима с Майкъл. Той и хвърля погледи,но тя му обясни,че са само приятели,както и ние с Вал.Канде си намери квартира и отдавна вече не живее при нас. Отидох в кухнята и видях мама и татко да си пият кафето.
Аз:-Добро,утро.
Т:-Добро утро,синко.
М:-Добре ли спа?
Аз:-Да, а вие?- и седнах на дивана до тях.
М и Т:-Разбира се.
Аз:-Нали знаете,че Карол днес има рожден ден.
М:-Да,как да забравим.
Т:-Купихме и подарък.
Аз:-А, добре. Искам да направя купон тук или да направим вечеря със семейството и приятелите?
М:-По-добре първо да вечеряме в някой ресторант, а после да си направите купона тук?
Т:-Да,така става.
Аз:-Добре. И нито дума на Карол.- тогава тя се появи.

##От името на Карол##
Слязох долу с надеждата,че ще е украсено с балони или нещо подозрително,но уви не беше.
Аз:-Добро утро,на всички.- и седнах на дивана до тях.
М,Т и Р:-Добро утро.
Аз:-Не се ли сещате какъв ден е днес?- казах го с усмивка на лицето.
Р:-Да,май днес имам изпит по математика?
М:-Не,мила- и мама отпи от кафето си.
Т:-Какъв ден е днес?Във вестника не пише нищо!
Аз:-А,нищо, оставете.-усмивката напусна лицето ми.-Хайди,Ре да тръгваме за училище.
Р:-Добре-казахме чао на татко и мама и тръгнахме към училище.
Започнахме часа и с Ру се разделихме.
През междучасието отидох в библиотеката да се успокоя. На никой не знаеше че имам рожден ден.

##От името на Руджеро##
Видях как Карол влезе в библиотеката и отидох при Канде и Вал.
Аз:-Ей, момичета?
В:-Да, Руджи?
Аз:-Нали знаете какъв ден е днес?
К:-Да, рождения ден на Карол.
Аз:-Именно. Та вечерта ще има купон у нас. Може ли да се погрижите?
В:-Разбира се.
К:-Вие къде ще сте?
Аз:-Със мама и татко на ресторант.
В:-Какво ще подариш на Карол?
Аз:-Решил съм. Сега ще тръгна от училище и после ще се върна за последните часове.
К:-Добре.
В:-Чао,Руджи.- махнах им и тръгнах.
Реших да подаря на Карол кола, с която да прекосим целия свят заедно. Но освен това ще и купя и още нещо. Отидох до мястото и избрах една кола. После взех и другият подарък. Върнах се в училище и изкарах последните два часа. На входа на училището ме чакаше Карол. Взех я и тръгнахме. След половин час се прибрахме. Тя се качи в стаята си и аз я последвах.

##От името на Карол##
Не,това не може да е истина. Не помнят,че днес имам рожден ден. Тогава влезе Ру:
Р:-Ей, сладурано.- прегърна ме и сляхме устни.-Довечера си облечи нещо хубаво,че отиваме на ресторант.
Аз:-Така ли?-супер,не са забравили рожденият ми ден.
Р:-Да,мама и татко казаха,че искат да ни кажат нещо.
Аз:-Какво?
Р:-Свързано е с фирмата.
Аз:-А,така ли- и се натъжих.
Р:-В шест да си готова!!!
Аз:-Добре- и излезе.
Започнах да ти пиша домашните и неусетно е станало пет и половина. Започнах да се оправям. Облякох си тази рокля:

Слязох долу и там бяха Ру,татко и мама.
М:-Карол, излез навън- и всички излязохме до паркинга.
Аз:-Това е.....- не мога да повярвам на очите си,та това е...........................

Според вас какво е видяла

Това е некста. Дано да ви е харесал. За да разберете какво става по-нататък....😂😂😂😂