Вратата се отвори и от нея влезе Карол с няколко куфара и бодигард!?Те останаха отвън.
Аз:-ЗДРАСТИ,Карол! Липсваше ми!
К:-Здрасти!- и си остави нещата.
Аз:-Прости ми!През тези месеци не съм заглеждал друга!Само ти си ми в главата! Направих грешка и няма да овъртам. Обичам те безкрайно много,моя принцесо!-отидох до нея,но тя ме отблъсна.
К:-Казах ти,не искам да съм с теб!Мразя те!Още сега се взимай нещата и се махне от живота ми,ако не го направиш ти,аз ще го направя!
Аз:-Добре,но...-тя ме прекъсна.
К:-Няма но!Майк може да е простил на Валентина,но не и аз на теб!НИКОГА НЯМА ДА ТИ ПРОСТЯ!-последното ми го изкрещя.-А сега се махай!
Аз:-Добре,щом искаш!Ще се върна в Буенос Айрес при мама и татко!Няма да ме видиш повече!
К:-Това и целя!-Аз се качих горе и набързо си събрах нужните неща.
Стегнах си куфара и вече бях готов. Карол си стоеше в хола и гледаше телевизия съвсем спокойно.
Аз:-Не искам повече извинение, ще е по-добре и за двама ни,ако се разделим!-аз и кимнах и си тръгнах.
Писах на Вал за станалото. Отправих се към летището.
Преди да тръгна бях написал едно прощално писмо за Карол. Оставих го на спалнята,така че да го види.
Вече се качих в самолета и тръгнахме. Вече няма нас. Вече няма Руджарол!Както му казваше Канде. Вече сме само Руджеро и само Довечера,когато пристигна ще отида в някой бар,за да са поотпусна. Все пак тя ми обърна гръб,завинаги.

##От името на Карол##
Стана ми малко гадно,че го изоставих,но така му се пада. Няма да ме използва, я?!Взех си куфарите и се качих горе. Видях,че на спалнята имаше едно писмо. Прочетох го. Пишеше това:

Както и това:
Знам,че ти го казвам за стотен път,но аз още те обичам. Още помня онзи миг,в който набих спирачката и те целунах за първи път. Искам да има още такива мигове. Обичам те!Ако не искаш да сме заедно имаш право-направих едно огромна грешка. Аз не го исках. Моля те прости ми,дори и да е късно. Обичам те, както никога до сега!

Очите ми се насълзиха. Просто не издържах. Сетих се за първата ни целувка. Първата среща....първата ни нощ.... обичам ги твърде много,за да е истина!Ще отида веднага в Буенос Айрес. Облякох се така:

И излязох. Не си взех дрехи,нито нищо друго освен телефон и пари. Хванах такси и вече бях на летището. Имаше самолет след час и половина. Е,трябваше да почакам. Вече беше шест и половина. Чаках,чаках и накрая се качих. Вече пътувах или оставаха около три, четири часа полет.

##От името на Руджеро##
Вече кацнах на летището. Взех си куфарите и се отправих към изхода. Хванах си едно такси. Отидох вкъщи. Мама и татко ги нямаше. Оставих си нещата и тръгнах към дискотеката. Вече беше към осем часа. Взех си старата кола и запраших към най-скъпия бар тук. Влязох и вътре беше пълно с момичета. Всички ви хвърляха по някое погледче. Аз им се усмихвах и те вече се топяха. Седнах на едно свободно сепаре. Взех си една бутилка водка. Изпих я след около час,два. Вече бях доста пиян и реших да се прибера. Качи се в колата и реших да карам. И да ми се случи нещо,нямам какво да губя.

##От името на майката на Ру#М и Т
Аз:-Скъпи,Ру къде е?
Т:-Сигурно е излязъл. Остави го момчето.-седнах до мъжа си и пуснахме телевизията.
Репортер:-Предаваме на живо,където стана................................

Това е новата част💙Дано да ви е харесало💙Следващата глава е финалът.........💙Моля за коментари😗😗😗