Завъртях я, песента свърши, погледите ни се срещнаха и........ Не можах да я целуна- осъзнах че и да искам и да не искам моето момиче е Карол и само трябва да си я върна.
Аз:-Извинявай, да си ходим?
К:-Да, добре.- видях я как се разочарова,но нямаше как да я целуна.
Тръгнахме от ресторанта и отидохме при Кар и Агу. Качихме се на етажа и звъннахме. След малко ни отвориха.

##От името на Карол##
През остатъка от деня не правих нищо особено, Агу по едно време излезе, а аз четях нещо в интернет.
Видях,че скоро ще стане девет и реших да се приготвя. Облякох се така:

Като излязох видях,че Агус ли беше изпреварил. Изглеждаше супер:

А:-Много си красива.
Аз:-Оу, мерси. И ти си красавец.- и след това се звънна на звънеца.
А:-Те са. Готова ли си?
Аз:-Да,да отворим.- отидохме до вратата и аз отворих.
Р:-Здрасти, как сте?
К:-Хей, здрасти.
Аз:-Здравей те.
А:-Хайде влезте.- покани ги и влязоха. Седнахме на дивана.
К:-Ру това е Агустин. Агус това е ру.- защо трябваше да му казва Ру, не можеше ли Руджеро, както му е името. Тази така ме изнервяше.
А:-Здрасти, братле- и се здрависаха.
Р:-Готино местенце си имаш.
А:-Мерси. Карол това е Канде. Канде това е Кар.
К:-Приятно ми е да се запознаем.
Аз:-И на мен.
А:-Вие с Кар сигурно искате да си поговорите,така че ще ви оставим.- обърна се към мен и Ру, а след това кимна на Канде.
Аз:-А не, тук сме си добре четиримата.
Р:-Да, направо фантастичната четворка.- и всички се засмяхме.
К:-Искате ли да играем на нещо?
Аз:-Да.
Р:-Но на какво?
А:-На предизвикателства?
К:-Да, хайде.
Аз и Ру: Добре.
Решихме първо Канде да предизвика мен, а аз Агу и накрая той Ру. А и след това Ру- Канде.
К:-Карол предизвиквам те да се кеш в стаята си и да не излизаш пет минути.- и се качих в стаята. След пет минути пак слязох долу.
Аз:-Аз пък предизвиквам Агу да те прегърне и да се снимате, като ни пратите снимката?
А:-Супер- извади си телефона и се гушнаха. След това ми пратиха снимката.
А:-Ру предизвиквам те.......да отидеш и да целунеш Карол.
Р:-С радост- и се обърна към мен.- Искаш ли?
Аз:-Ддддда.- доближи се към мен и ме целуна много нежно.
Р:-Сега предизвиквам теб Канде да...........Оф не се сещам нищо.
К:-Хейде, Ру. Измисли нещо.
Р:-Добре, де. Отиди с Агу в стаята му и стойте там пет минути заедно.
К:-Ей, тва е гадно. Ще видиш ти следващия път.- станаха и се качиха в стаята.

##При Агу и Канде##От името на Канде
А:-Виж, много извънредно трябва да ги съберем. Карол страда.
Аз:-Да, знам. Нека ги предизвиква ме неща,чрез които да са заедно?
А:-Супер.-и си продължихме разговора с безсмислени неща.

##При Руджеро и Карол##
Р:-Виж искам да те питам нещо?
Аз:-Да, какво?
Р:-Искам да се върнеш с мен в Буенос Айрес. Мама и татко сигурно се притесняват.
Аз:-Не, тук си ми е добре.
Р:-Има и още. Аз не мога без теб Карол. Обичам те!💗
Аз:-Не знам какво да кажа.
Р:-Не изпитваш ли и ти същото.
Аз:-.....- тъкмо да му отговоря и Агу и Канде слязоха, всъщност ме спасиха от неловка ситуация.
К:-Е да играем пак, само че  сега ще се сменяме наобратно.
А:-По часовниковата стрелка.
Р:-Добре.Значи...- и го прекъснах.
Аз:-Канде предизвиква Ру, след това Ру да предизвика Агус, а той мен и аз -Канде. Това е.
А:-Точно така.
К:-Предизвиквам те с Карол да отидете и да изпиете една чаша уиски заедно на веднъж.
Р:-Ок, хайде Кар.- отидохме в кухнята, тя искара бутилката, наля и на двамата и готово.
Аз:-Готови сме- и се върнахме при тях.
Р:-Агус отиди и си излей бутилка студена вода по себе си.
А:-Ще ми стане малко студено,но добре.- той я взе и си я изля цялата,не го вярвах. Малко потреперя.-Карол искам с Ру да отидете в стаята си,да се закрити и да не излизате десет минути.
Р:-Десет?
Аз:-Не е ли много?
А:-Не, даже е малко.- тръгнахме и се заключихме.
Р:-Имаш яки неща.- като започна да рови из шкафовете.
Аз:-Не ли бъркайте в нещата,моля те.
Р:-Виж обичам те и искам пак да си моята принцеса, а не на Агустин.
Аз:-Вие с него не сме заедно.
Р:-Карол да се съберем. Ще се обичаме, както преди, даже и повече.
Аз:-Не или не знам- и се замислих.
Р:-Хайде знам,че ти липсвам- и се приближи до мен.
Аз:-Да вярно е, но сега имам нов живот.
Р:-Той пак е свързан с мен. Разбери го ти не можеш без мен.- и вече бяхме на милиметри.
Аз:-Ъм....- мислих и решихе донякъде е прав, но той ме преследва не аз него.Мислите ми бяха прекъснати от.............целувката, които остави по врата ми. Искаше да ме целуне,но му се изплъзнах и не обели устните ми.
Р:-Не бягай. Просто искам да те целуна.- този път му позволих и ме събори на леглото.
Р:-Вече е късно, лека нощ- и ме целуна по челото.
Аз:-Лека нощ- и се усмихнах. Той легна от другата страна на леглото, бяхме малко замаяни от чашите,които изпихме и не знайно как заспахме веднага.

Това е некста. НЕКСТВАЙ те и ГЛАСУВАЙ те, ако ви харесва и ако искате продължение. Изказвайте мнения в коментарите, защото те са важни за мен.
ПЛС:Благодаря за 670-те прочита😘