О,не,не и не
##След половин час##
Вече съм пред входната врата. Звъня на звънеца и ми отваря едно момиче(М) по халат.
М:-Ти пък кво искаш?-каза го като някоя кифла.
Аз:-Искам да говоря с Агустин!
М:-Няма го, излезе-така ме ядоса,че аз я блъснах и влязох вътре.
Аз:-Агустине,къде си?-започнах да влизам във всички стая и най-накрая остана спалнята.-Ако си вътре,аз влизам.
А:-Чакай,малко.-след една минута той излезе, онази дойде,а той и направи знак да се отдръпне.-Каква искаш?
Аз:-Какво ли искам,нали. Искам да знам защо заряза приятелката ми?
А:-Еми не ме кефише.
Аз:-А като гледам много страдаш.-започнах да се ядосвам,щото само лъжи ми изричаше.
А:-Да...-аз го прекъснах.
Аз:-Тук си с халат и в дома ти има момиче с халат-намекнах му нещо.
А:-Я спри. Точно на теб ли ще държа сметка. Стига си ми чела конско.
Аз:-Искам само да ти кажа,че Канде страда повече от теб.
А:-Хайде,махай се.- избута ме до входната врата и ми я трястна под носа.
Аз си тръгнах и завръщане не хванах такси,а вървях пеша-така се имах много време.
Прибрах се и когато отключиха вратата Ру стоеше със скръстени ръце пред мен.
Р:-Къде беше?
Аз:-Ходих при Агустин да го питам защо е зарязал Канде.
Р:-А той какво ти каза?
Аз:-Само лъжи.- седнах на дивана до него.-Че не го е кефила.
Р:-Та тя е много привлекателна.
Аз:-Ти да не я....- и го погали по коремчето.
Р:-Не,аз харесвам само теб.-и започна да ме целува, като накрая паднахме на килима.-Трябва ни по-широк диван,не мислиш ли?
Аз:-Да,че в този нямаме място- и се засмяхме.
Р:-Хайде да мечтаем!-и си затвори очите.
Аз:-Добре.- и аз си ги затворих.
Р:-Какво виждаш?
Аз:-Ами виждам как ми носиш цветя за ,,Св.Валентин" и как си направил романтична вечеря.- и се засмяхме.-А ти?
Р:-А аз не виждам на другия ден как се разхождаш по халатче.
Аз:-Ами не знам дали това ще се случи някога.
Р:-Е за всичко си има първи път.
Аз:-Аз съм нямала първи път.- и осетих как ме гали по рамото.
Р:-Така ли?- и стана над мен.
Аз:-Е та да те лъжа ли?
Аз:-Не,няма нужда.- и в такива приказки заспахме.
К:-Карол,Карол- събудих се, а Канде ме тресеше.-Закъсняваме.
Аз:-Така ли?-видях часовника и беше осем и половина.
К:-Отивай да се обличаш!-аз станах и отидох в стаята ни.
Изправих си косата и изглеждах така:
К:-Хайде,Кар. Готова ли се-той влезе в стаята и беше облечена с това:
Аз:-Почти. Взех малка чантичка и си сложих в нея телефона.-Вече съм готова за тръгване.
К:-Добре. Идвай.
Излязохме от вкъщи,но Ру ме хвана за ръката:
Аз:-Канде,ти тръгвай,а аз ще те настигна след малко.
К:-Добре,Кар. Не се бави- и се върнах вкъщи.
Аз:-Кажи?-обърнах се към Ру.
Р:-Сигурна ли си,че не искаш да дойда с вас?
Аз:-Не.
Р:-За охрана?
Аз:-Не-казах го шегувито.-Айде,че ще закъснеем.
Р:-Да внимаваш- и се целунахме за сбогом.
Аз настигнах Канде,която вече беше отишла до бара. С нея вървеше едно момче.
Аз:-Хей,Канде.
К:-А това е Браян.
Б:-Приятно ми е.
Аз:-И на мен. Аз съм Карол.
К:-Не е ли сладур?Срещнахме се на вашата улица.
Аз:-Да,така е.- и продължихме сама бара.
##От името на Руджеро##
Те тръгнаха. Няма да я оставя само в бара и то посреднощ. Ще отида с тях. Тайно ще ги наблюдавам. Сложих си набързо едно яке с качулка и тръгнах. Виждам ги. До тях има някакво момче. Продължих. Те влязоха в бара.
##От името на Карол##
Влязохме в бара и ме лъхна миризмата на алкохол.
К:-Ей,ние отиваме за питиета.
Аз:-Добре,ще седна на онази маса.- посочих една маса и седнах на нея.
Погледите на всички момчета бяха вперени в мен. Дойде някакво момче:
?:-Ей,кукло. Какво правиш тук сама.
Аз:-Не съм сама?
?:-Тогава къде ти е гаджето.
Тогава се появиха Канде и Браян и той го разкара.
Б:-Добре ли си?-каза го доста загрижено.
Аз:-Да,нищо ми няма.- ти седнаха насреща ми, Канде ми даде питието и аз го изпих,както и те.
Тогава те отидоха да танцуват. След малко и аз отидох при тях.
##От името на Руджеро##
Виждам как онова момче още е с тях. Сега са на дансинга и всички момчета не отделят поглед от тях.
Виждам и как Канде се отдалечи, а онзи и Кар останаха заедно.
##От името на Карол##
Б:-Къде отиде Канде?- и се поогледа.
Аз:-Сигурно до тоалетната.- и открих гладка от чашата.
Б:-Ти имаш ли си гадже?
Аз:-Аз ли....да.
Б:-А той къде е?Не си ли интересува от теб?-разбрах на къде бият нещата и реших да взема мерки.
Аз:-На дансинга е. Дойде по-рано. Отивам при него.-той ме хвана за ръката.
Б:-Никъде няма да ходиш.-хвана и другата ми ръка.
Дръпна ме, влязохме в една тъмна стая и той заключи.
Б:-И как каза,че се казваш?-бутна ме на леглото и ми завърза здраво ръцете.
Аз:-Не те интересува.- и му се изплю в лицето.
Б:-Май не трябваше да го правиш.
Аз:-Канде ще ме търси.
Б:-Ще помисли,че сме тръгнали.-легна до мен на леглото.
Аз:-Ккккааккво ще правиш?- уплаших се.
Б:-Не се ли сещаш.- посегна да ме целуне и ....................................................
Какво мислите,че ще стане.
(Моля отговорете в коментарите)
Това е некстчето. Дано да ви е харесало. Знаете какво да правите за МИСТЕРИОЗНОТО продължение.😂😂😂😂😂😂😂
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro