Нощта...
Пуснахме си филма и тъкмо тогава ми звънна телефонът, аз вдигнах и беше доставчикът на роклята.
Р:-Кой беше?
Аз:-Докараха ми роклята и ще сляза да я взема. Ти стой тук.
Р:-Няма да мърдам.-аз слязох долу и отворих вратата.
Д:-Добър ден, госпожица Севиля?
Аз:-Да, аз съм.-той ми подаде пратката и едни химикал.
Д:-Моля подпишете тук.- показа ми къде и аз се подписах.-Общо ......лв.
Аз:-Заповядайте- и му дадох парите.
Да:-Благодаря.
Аз:-Довиждане.
Д:-Лека ден- и се качи в колата.
Преди да се кача при Ру реших да направя пуканки. Отидох в кухнята и ги пуснах да се правят. След пет минути бяха готови. Взех ги и отидох при Ру.
Р:-А пуканки. Супер-дадох му ги и започна да яде.
Аз:-Да не ги изядеш всички- и легнах до него.
Р:-Споко,не съм чак толкова голямо прасе.
Р:-Взе ли роклята?Какъв цвят е?
Аз:-Ще разбереш довечера.-взех я и я прибрах в шкафа.
Р:-Не мога да издържа.-легнах при него.
Аз:-Пускай филма.
Р:-Добре.-пусна го и започнахме да го гледаме.
Гледахме романтичен филм. По едно време ме прегърна и ми стана много приятно.
Р:-Приятно ли ти е?
Аз:-Много.- и се вгуших още повече в него.
Р:-И на мен ми е приятно тук с теб.
Аз:-И на мен.-не се усъзнах,но пак го повторих.
Р:-Довечера ще ти стане още по-приятно.- и ме погали по
бедрото/краченцето😂😂😂.
Продължихме да гледаме филма.
##В мислите на Карол##
Много ми беше приятно да съм с него. Само се притесних с това,което каза:,, Довечера ще ти стане по-приятно". Но все пак това можеше да има повече значения. Не ме интересува,искам само да съм с него и близо до него. Скоро филма свърши:
Р:-Ти ще си купуваш ли нещо?
Аз:-Мислех, да си купя обувки,но се сетих кои мога да сложа,така че не.
Р:-Добре,тогава ще те заключа.- и стана от леглото.
Аз:-Защо?
Р:-За да мога да оправя за вечерта- и ми намигна.
Аз:-Добре-Казаха го зачервена като домат.
Р:Като ти почукам два пъти да започваш да се обличаш,става ли?
Аз:-Да,сър,да.- той си взе дрехите, излезе и ме заключи.
Аз си взех телефона и поправих в социалните мрежи. Постна тази наша снимка:
След няколко минути видях и вече имаше доста лайкове.
След още пет,десет минути се почука на вратата два пъти. Аз веднага почнах да се оправям. Накъдрих си малко косата и си облякох роклята. Изглеждах така:
Слязох долу и видях Ру пред стълбите с букет цветя:
Даде ми го и:
Р:-Заповядай, принцесо моя.
Аз:-Благодаря,принце мой.- подаде ми ръка и отидохме до кухнята. Тя беше много красива:
Седнахме,като той ми придърпа стола и после и той седна.
Р:-Приятно хранене. Дано да ти хареса храната.
Аз:-Всичко ми харесва,Ру.
Р:-Радвам се.
Аз:-Виждам какво правиш за един обикновен ден, пък камо ли за Св.Валентин.- и се засмяхме.
Р:-Ти го заслужаваш- и ме хвана за ръката.
Аз:-Благодаря ти.
Р:-Няма проблем.
Аз:-На подредък,тоест вчера се случиха много неща.
Р:-Да,така е.
Аз:-Мисълта ми беше,че се радвах да съм с теб.
Р:-И аз също. Много държа на теб.
Аз:-И аз също. - и започнахме да ядем.
Р:-Вкусно ли е?
Аз:-Много.- и скоро се наядохме.
Р:-Отивам за десерта.- отида до кухнята и скоро се върна с две чинии плодово желе. -Заповядай.
Аз:-Благодаря, доста си се постарал с всичко- храната, украсата.
Р:-Обичам да готвя.
След като изядохме десерта отидохме в хола.
Р:-Приятно ми е да съм с теб.- и седнахме на дивана.
Аз:-И на мен.
Р:-Искаш ли да ти стане по-приятно?-намигна ми, приближи се до мен и започна да ме целува.
Аз:-Искаш ли да гледаме нещо?
Р:-Не, искам да са прегърнем и да се наслаждаваме на моментите заедно?
Аз:-Съгласна!- и ме прегърна.
Той пусна радиото и започна да звучи една много успокояваща песен. Казаха, че е поздрав за едно много важно момиче-Карол, Карол Севиля. От принцът и.
Аз се усетих и много се зарадвах.
Аз:-Благодаря ти.
Р:-За нищо-сложи ръката си на бузата ми и започна да ме целува.
Свали едната презрамка на роклята ми, а аз му разкопчан ризата,но тогава се случи нещо неочаквано. Вратата се отключи и от нея влязоха........................................
Според вас кой ще влезе?(моля да дадете мнение в коментарите)
Това е некста. Дано да ви е харесало 💗💗💗💗💗💗💗💗
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro