Целунах го и точно тогава вратата се отвори, лампата се цъкна и............ Берта влезе, като Ру веднага се мушна под чаршафите.
Б:-А, аз съжалявам,че ви прекъсвам.
Аз:-Не се тревожи. Всъщност ние сме з....- и тя ме прекъсна.
Б:-Не е нужно да ми обяснявате госпожице. Нищо не съм видяла.
Аз:-Ъм,добре- и Ру излезе изпод чаршафите.
Б:-Какво ще желаете за закуска?
Р:-Палачинки.- обърна се към мен и аз му кимнах в съгласие.
Б:-Лека нощ, тогава- и излезе.
Аз:-Видя ли какво направи?
Р:-Нищо, нали каза че не е видяла нищо. Споко.- а аз се начумерих.
Аз:-Хайде, обличай се и си отивай в стаята,че....
Р:-Ние ще спим заедно.
Аз:-Не, Руджеро. Броя до три и да си излязал,че иначе...
Р:-Какво иначе?- и ме се усмихна с една мазна усмивчица.
Аз:-Моля те, тръгвай.- той стана и тръгна без дори да ми каза лека нощ, явно ми се разсърди и скоро заспах.

##На сутринта##
Събудих се и вече беше почти обяд. Станах и се облякох така:

Слязох долу и никой освен Берта не си беше вкъщи.
Б:-Добро утро.- седнах на масата и тя ми даде чиния с две палачинки.
Аз:-Къде са другите?- и започнах да ям.
Б:-Родителите ти отидоха на плаж, а г... Руджеро излезе и ми каза да ти предам,че има уговорка с Валентина да отидеш после при тях . Те са в парка.
Аз:-Благодаря.- изядох и последната хапка и тръгнах към парка.
Вече бях там и не, не мога да повярвам на очите си, на това бяха Ру и Валентина, тази усойница. Веднага затичах към тях.
Аз:-Хей,здравей те.
В:-Здрасти-каза го съркастично.
Р:-Скъпа..- дойде при мен и се целунахме.
Аз:-Та за какво ти говорите- седнах до тях на пейката.
Р:-За филма.
В:-Татко се съгласи да участваш и днес следобед си на кастинг за ролята на Луна Валиенте.
Аз:-Страхотно. Знаете ли пие ми се нищо. Да отида ли до кафенето да взема шейкове?
Р:-Да,може. Ти Вал, какъв искаш?- и се вгледа в лицето и.
В:-Шоколадов, а ти- и му хвърли едни бърз поглед.
Р:-Аз бананов и ти нали Кар?
Аз:-Да,отивам- и отидох, после като се върнах се скрих зад едно дърво и ги наблюдавах.
Валентина беше на почти милиметри от него. Това така ме ядосваше. Те изглеждаха така:

Бяха и звъннали две приятелки, тя говореше с тях, а гаджето ми се гледаше телефона.Аз се прибилжих по-близо и тя ме видя и затвори.
В:-Карол, добре ли си?-Гаджето ми си прибра телефона и ме видяха
Р:-Какво правиш там?
Аз:-Ъ....аз такова.....това дърво много ми харесва.
В:-А,добре. Ще дойдеш ли при нас?
Р:-Да,искам си шейка- и ме изгледа с онзи поглед......
Аз:-Идвам.- аз отидох при тях.
В:-Е,аз ще тръгвам. А ти Кар в два часа пред студио1, то е накрая на града.- ние и махнахме и тя си тръгна.
Р:-Много ти харесало дървото!- и се изсмя.
Аз:-Какво?- и го погледнах в шоколадовите очи.
Р:-Моля те спри да ревнуваш от нея.- и ме прегърна.
Аз:-Добре,де, добре. Айде да отидем в мола да си купя дрехи за кастинга?
Р:-Добре.

Тръгнахме и след половин час бяхме пред мола. С Ру влязохме в един магазин. Аз си харесах малко дрехи,както и той. Отидохме да ги мерим,но обаче имаше само една свободна съблекалня.
Р:-Има само една съблекалня.- и ми се усмихна с една лъскателна усмивчица.
А

з:-А не, ти ще чакаш да се освободи друга, а аз ще вляза тук.- влязох и дръпнах завесата, тъкмо се съблякоха и тогава..........
Р:-Извинявай,но не мога да чакам. Виж колко е широко тук. Има място и за двамата, даже и......стол има- придърпа ме към стената и започна да оставя целувки по устните ми.
Аз:-Ру, тук сме за да мерим дрехи.
Р:-А ти знаеш ли колко ме ядосваше снощи. Винаги казваше батко,брат ми, а не гаджето ми.
Аз:-Знаеш защо беше това.
Р:-Но не мога да издържа без прегръдките ти.- и се отдалечи от мен.
Аз:-Хайде, като мине месеца мама и татко ще си тръгнат и отново ще сме заедно,като гаджета.- и го прегърнах.-Обичам те, принце.
Р:-И аз теб принцесо.- и отново ме прегърна.-А сега да мерим дрехите.
Аз:-Да,сър.- и започнахме да се обличаме и накрая взехме тези:

Последното беше за Ру. Обещахме си,че утре рано излизаме да тичаме.
Платихме и излязохме. Вече беше един часа и се прибрахме. Облякох се набързо и тръгнахме към студиото. Бях с това:

Вече бяхме там, а Валентина вече беше облечена за снимкити.
?:-Здравей те, аз съм Ник Зенере. Бащата на Валентина. Ти сигурно си Карол, нали?
Аз:-Да.
Н:-Е,ела да те прослушаме,но обаче приятелят ти трябва да остане тук.
Р:-Добре, ще я изчакам тук-прегърнах го и отидох в кабинета на Ник.
##В кабинета##
Н:-Е, Карол.....ти си тук за ролята на Луна,нали?
Аз:-Да.
Н:-Ще трябва да имаш надарени гласни струни- и се засмяхме.
Аз:-Не знам.
Н:-Можеш ли да караш ролкови кънки?
Аз:-Не,но бързо ще се науча.
Не:-Е,добре. Изпей ми нещо.- а аз почнах да пея, изпях песента
,, Despacito".

##От името на Ру##
Чакам от половин час, а още не са излязли. Какво става? Оф,дано да я наемат. Тогава се чу глас зад мен:
В:-Споко, ще я вземат.
Аз:-Е надявам се.- и тя дойде до мен.
В:-Ти.....- и тогава я извикаха за снимките- Извинявай, до после.
Аз:-Да после.
Тогава вратата на кабинета се отвори и от там излязоха Карол и Ник.
Аз:-Е,какво?
К:-Аз...- и гледаше тъжно.
Аз:-Казвай,че не издържам.
К:-Аз .......
(Според вас какво ще каже:
1. Наеха ме
Или
2. Не успях,моля пишете в коментарите)

Е това некстчето 😆. Дано да ви е харесало. Знаете какво да правите за продължението 💜
До утре😋