Татко отвори вратата и от там влязоха...... Валентина, Николас и Матиас.
Н:-Здрасти,Алфонсо.-и прегърна татко по мъжки.
Т:-Добре дошъл, Николас. Хайде влизайте. -влязохме и седнахме на масата в хола. Валентина изглеждаше така:
(За да няма обърквания с две ,,М" майка та ще я пиша със С, от Сол)

Н:-А, здравей Карол.
Т:-Вие познавате ли се?
Аз:-Да,татко. Николас снима сериала,в който ще участвам.
Т:-Така ли, колко хубаво.
С:-Ще работи при познати.
Т:-Значи познавате дъщеря му и синът му?- я чакай ,,син?", не знаех, че Матиас му е син.
Р:-Да, татко.
Т:-Та Ники,това е моето момче. Ще си отиват с Валентина,нали?- и го потупа по рамото.
Н:-Той не ходили с....- и го Ру го прекъсна.
Р:-Да,ходих с едно момиче,но се разделихме наскоро.
Н:-А добре. Какво мислиш за дъщеря ми,красива ли е?
Р:-Да и то много.- Валентина се изчерви.
Т:-Хайде тогова,отивайте в стаята на Ру да се доопознаете.- намигна му и те се качиха горе.
Н:-Е,Мати. Карол е красавица,нали?
М:-Да.-а аз наведох глава.
Н:-Той е малко срамежлив.
Т:-Нищо, нищо. Поне като му кажа да върне Карол в дванайсет, тя ще е тук- и се засмяха.
С:-Карол, отиди и кажи на Берта да сервира вечерята.
Аз:-Добре,мамо.

##В кухнята##
Аз:-Берта.
Б:-Да,госпожице Карол?- и дойде до мен.
Аз:-Мама каза,че вече може да сипвате яденето.
Б:-Разбира се.- и аз се върнах при другите.

##При Ру, от името на Ру##
В:-Може ли да те питам нещо?
Аз:-Да,кажи?
В:-Ти не ходеше ли с Карол?- и седна до мен.
Аз:-Да,но скъсахме.
В:-Ъм... съжалявам, заради друга ли или друг,ако може да попитам?
Аз:-Заради......-чудех се какво да кажа-....Да,има друга.
В:-Поне не съжаляваш.
Аз:-Да, обичам я,но като сестра.
В:-А как така сте излизали?
Аз:-Мама и татко се ожениха и ние тогава разбрахме.
В:-А... добре.

##При останалите, от името на Карол##
С:-Защо не се качите в стаята на Карол да си поговорите?- и всички забиха погледи в нас.
Аз:-Добре,мамо.- тръгнахме, минах покрай стаята на Ру, чух как се смееха и ми стана гадно.
М:-Имаш много хубава стая!- и влязохме.
Аз:-Благодаря.
М:-Може ли да те питам нещо?
Аз:-Да,слушам те?- и седнахме на леглото.
М:-Ти не беше ли гадже на Руджеро?
Аз:-Да,но това е дълга история.
М:-Извинявай,че съм любопитен,но ще ми я разкажеш ли?
Аз:-Аз съм дъщеря на мама, а Ру е син на татко. Нашите се разделиха и мама се ожени за Алфонсо.
М:-Значи вече няма нищо между вас с Руджеро?
Аз:-Само любов между брат и сестра.
М:-Супер,така де. Може ли да те помоля за нещо?
Аз:-Кажи?
М:-Сестра ми винаги ме е мислила за смотан,какъвто съм си и може ли да се присториш за мое гадже?
Аз:-Първо не си смотан.-тогава Ру мина покрай стаята и ме чу.-И второ съгласна съм.
М:-Ще се прегръщаме, ще бъдем хванати за ръце и ще правим всичко без целувки?!?
Аз:-Да.
М:-За да не ни усетят. Ще се правим,че не ни виждат и така,ако ме разбра?
Аз:-Да.... схванах. - тогава Ру влезе в стаята.
Р:-Викат ни за вечеря!
Аз:-Добре, едва-едва и той излезе.
М:-Да се хванем за ръце и като слезем при другите ще се пуснем.
Аз:-Добре,като сме на масата ще си хвърляме по някой поглед.
М:-Дадено- и се засмяхме.- слязохме при другите, те ни забелязаха особено Ру.
Т:-Какво стана,там горе.
Н:-Вие да не сте стана ли гаджета?- и се засмяха.
М:-Да,татко- обърна се към мен.-Карол е моята принцеса, щом я видях веднага сърцето ми забумтя. Усетих пеперуди в корема ми.
Р:-Да,да,добре. Идвайте да ядем.- и Ру наистина се бе ядосал.
С:-Ру ще отидеш ли да кажеш на Берта да носи десерта?
Р:-Добре,мамо.
В:-И аз ще дойда с теб,Руджи.-като го нарече така,сърцето ми забумтя от яд.
Те отидоха и след малко се върнаха с Берта,която носеше десерта. След това Ру и Валентина се качиха в стаята и аз с извинение,че отивам до тоалетната,отидох да ги наблюдавам.
В:-Е,Руджи. Имаш ли си ново момиче,което да ухажваш- и се доближи до него.
Р:-Еми, не знам. Ти заета ли си?- и тя се изчерви,защо ми беше да го карам да я сваля.
В:-Зависи?
Р:-Как така?
В:-Ами струва ми се,че сега едно момче ме ухажва и не знам.
Р:-Е, та ти си много красива.
В:-Това не се ли изтърка.
Р:-Е, добре. Много си....-и и пошушна нещо в ухото, а аз от яд блъснах по стената,а после си отидох в стаята.
Чух как някой чукаше по вратата.
Р:-Може ли да вляза?
Аз:-С момичето, което ухажваше ли си?- той влезе до мен и ме хвана за ръцете.
Р:-Ти ме накара, ако искаш ще спра.
Аз:-Какво и каза на ухото?- повиших малко тон.
Р:Че е красива.
Аз:-Руджеро, моля те. Не сме в детската градина.
Р:-Казаха и,че е много привлекателна и ....- прекъснах го.
Аз:-Моля те,знам че те накарах,но...- и той ме прекъсна.
Р:-Вече ще ухажвам само едно момиче.
Аз:-Радвам се-той се приближи до мен и ме целуна,но тогава влезе мама.
С:-Хайде идвайте долу,че гостите ще си тръгват.- добре,че не ние видяла.
Аз:-Идваме- с него слязохме долу, изпратихме ги и си легнахме.
Р:-Ехо, красавице- той влезе в стаята и заключи.
Аз:-Какво правиш тук?- и дойде да мен.
Р:-Знаеш ли,че никога не съм те питал кога ти е рожденият ден?-и се мушна под завивките,като си свали блузата.
Аз:-На пети февруари.
Р:-Значи малко преди Св.Валентин?
Аз:-Оу, имало е ум в тази красива главица- тогава Ру ме придърпа към себе си и осетих,че е по боксерки.-Лека нощ!
Р:-Лека нощ!- с това се опитах да се отдалеча от този неловък момент.-Знаеш ли какво?
Аз:-Какво?
Р:-Валентина е много приблизителна,но ти ме...- и ме пошушна нещо в ухото.
Аз:-Ъм, добре.- и се притесних,та той ми каза,че го......,той прекъсна мислите ми.
Р:-Готова ли си?
Аз:-За кое?
Р:-Много добре,знаеш.- и ме прегърна.
Аз:-Азззз..- застана над мен и започна да ме целува.
Р:-Аз съм.-каза го с усмивка на уста.
Аз:-Аз не съм.-казах го с цялата си смелост,въпреки знаех,че ще го нараня.
Р:-Е, добре- стана,но го хванах за ръката.
Аз:-Не се сърди.
Р:-Шегувам се,не се сърдя. Няма да бързаме.
Аз:-Радвам се,че не се сърдиш!
Р:-Лека!- той излезе.
Аз легнах и заспах с тези мисли:
,,Каза,че не ми се сърди,но това беше грешно. Той се усъмни в любовта ми към него. Просто още не съм мислила над това."
Унесох се и заспах.

Това е некстчето. В следващата глава ще наблегна на връзката между Канде и Агустин.