Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Part five

Сетих се за една английска любовна песен "Perfect two", която на Български означавашe "Перфектни заедно". Всички бяхме много добри по Английски език и много добре разбирахме текста. Пуснах им я, а те я слушаха с голямо удоволствие!
-Искаш ли това да бъде нашата песен?-попита тя.
-Естествено!-дари я с целувка.
Изслушахме песента и оставихме Габи да си почива.
-Как си сега?- попитах го закачливо.
-Щастлив. Обичан.
-Ти си найстина чувствително момче. Ако съм на мястото на Габи, щях да се гордея, че имам гадже като теб.- прегърнах го.
-Благодаря ти! Бях изгубил надежда за Габи, затова седях в парка, но ти ми показа светлината! Ти си найстина много добра приятелка!
- Радвам се, че си щастлив! Бъдете винаги заедно и толкова сладка двойка.- излязох от болницата и отидох до парка, а там видях Боби, който седеше на пейката в парка, на която срещнахме Вальо. Не му казах нито здравей, нито нищо. Само седнах до него и гледах към езерото.
-Защо отрече, когато той ни попита дали сме двойка?
- Не исках да се чувства зле, защото той обича Габи, а тя е зле в момента.
-Оу. Така ли? Аз си помислих, че... Не ме обичаш.
-Стига де слънце. Как така не те обичам? Моля ти се, не говори повече така.
- Добре. Извинявай! Хайде да тръгваме. Защото скоро си дойде брат ми, но не мога да му обърна много внимание.
-Добре. Хайде.
 По пътя пак си говорехме много. Аз му разказах какво стана вътре, при Габи, но той изглеждаше тъжен. Реших да се направя, че не съм забелязала и смених темата.
-Стигнахме. Вече е шест часа вечерта и аз си влизам чао Боби.- целунах го по бузата, но си личеше, че беше тъжен.
-Чао.- бе единственото, което изрече.
 Аз се прибрах и извиках брат ми да се качи в стаята ми.
-Имам много да ти разказвам.-казах му доста развълнувано.
-Разказвай ми.
 Говорихме си сигурно четири часа.
-Хайде да си лягаме. Чао мъниче. Лека нощ.
-Лека нощ бате. Да сънуваш мен.
-Хехе. Задължително.
Той излезе и аз се гушнах в завивката и заспах.
                *В съня ми*

Аз бях в една зала. Там беше пълно с момичета. Те танцуваха модерни танци. Между тях забелязах Боби как се целуна с някаква си друга. Другите бяха еднакво облечени: Бели потници червена риза завързана на кръста и тъмносини дънки. Косите им бяха на две рибени кости. Изглеждаха яко за танци. Тази, с която се задяваше Боби, беше облечена с някакъв бял потник и къса кожена черна пола. Тя беше сложила диадема, защото косата и имаше голям обем и е много дълга.
-Боби?- той ме чу и престана да се целува с нея. Изведнъж всичките онези танцьорки се наредиха пред тях в редица.
            *Край на съня*

 Тогава се събудих. Аз бях потна, а в стаята беше много топло.
Реших да стана и да се поразходя из къщата, за да се разсея, въпреки че не можех да си избия от главата този сън. Изглеждаше ми позната. Отидох в кухнята, а там видях мама. Гледаше нещо на лаптопа. Изглеждаше много щастлива.
-Мамо?-когато ме видя,  май не се радваше много, защото затвори лаптопа и попита какво искам.
-Аз искам само да пия вода. Сънувах лош сън и искам да се разведря.
-Добре. Аз си лягам.-аз си сипах вода и се облегнах на шкафовете. Забелязах, че беше оставила лаптопа си. Изчаках да влезе в стаята си и взех лаптопа в моята стая.
 За щастие беше забравила да сложи парола. Оставила беше и профила в фейсбука си включен. Прочетох съобщенията и с някакъв Кристиян. Пишеха си, че се обичат и, че не могат един без друг. Отегчих се от това и оставих лаптопа до мен. Заспах отново.
 На сутринта се събудих към девет и половина. Станах и отидох в кухнята. Там видях брат ми и майка ми. Грабнох ръката на брат ми и го задърпах към хола.
-Чакай! Ау... Какво правиш?
-Ще видиш!
-Мариела идвай!- извиквам силно, за да ме чуе.
-Какво има миличка?
-Кой е онзи Кристиян? С когото си пишеш по нощите?- започнап да викам и въобще не се съобразявах с нищо.
-Мила той е просто колега.
-Просто колега? А, той е от този тип колеги, без които не можеш, тези, които обичаш!
-Добре! Стига. Ще ви кажа всичко!
-Не искам да чувам нищо. Доста бързо забрави баща ни!
-Ева преиграваш!- каза леко ядосана вече!
-Аз преигравам? Аз? Добре! Няма проблеми. А, аз не искам да слушам долни лъжи от теб!

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro