Part five
Сетих се за една английска любовна песен "Perfect two", която на Български означавашe "Перфектни заедно". Всички бяхме много добри по Английски език и много добре разбирахме текста. Пуснах им я, а те я слушаха с голямо удоволствие!
-Искаш ли това да бъде нашата песен?-попита тя.
-Естествено!-дари я с целувка.
Изслушахме песента и оставихме Габи да си почива.
-Как си сега?- попитах го закачливо.
-Щастлив. Обичан.
-Ти си найстина чувствително момче. Ако съм на мястото на Габи, щях да се гордея, че имам гадже като теб.- прегърнах го.
-Благодаря ти! Бях изгубил надежда за Габи, затова седях в парка, но ти ми показа светлината! Ти си найстина много добра приятелка!
- Радвам се, че си щастлив! Бъдете винаги заедно и толкова сладка двойка.- излязох от болницата и отидох до парка, а там видях Боби, който седеше на пейката в парка, на която срещнахме Вальо. Не му казах нито здравей, нито нищо. Само седнах до него и гледах към езерото.
-Защо отрече, когато той ни попита дали сме двойка?
- Не исках да се чувства зле, защото той обича Габи, а тя е зле в момента.
-Оу. Така ли? Аз си помислих, че... Не ме обичаш.
-Стига де слънце. Как така не те обичам? Моля ти се, не говори повече така.
- Добре. Извинявай! Хайде да тръгваме. Защото скоро си дойде брат ми, но не мога да му обърна много внимание.
-Добре. Хайде.
По пътя пак си говорехме много. Аз му разказах какво стана вътре, при Габи, но той изглеждаше тъжен. Реших да се направя, че не съм забелязала и смених темата.
-Стигнахме. Вече е шест часа вечерта и аз си влизам чао Боби.- целунах го по бузата, но си личеше, че беше тъжен.
-Чао.- бе единственото, което изрече.
Аз се прибрах и извиках брат ми да се качи в стаята ми.
-Имам много да ти разказвам.-казах му доста развълнувано.
-Разказвай ми.
Говорихме си сигурно четири часа.
-Хайде да си лягаме. Чао мъниче. Лека нощ.
-Лека нощ бате. Да сънуваш мен.
-Хехе. Задължително.
Той излезе и аз се гушнах в завивката и заспах.
*В съня ми*
Аз бях в една зала. Там беше пълно с момичета. Те танцуваха модерни танци. Между тях забелязах Боби как се целуна с някаква си друга. Другите бяха еднакво облечени: Бели потници червена риза завързана на кръста и тъмносини дънки. Косите им бяха на две рибени кости. Изглеждаха яко за танци. Тази, с която се задяваше Боби, беше облечена с някакъв бял потник и къса кожена черна пола. Тя беше сложила диадема, защото косата и имаше голям обем и е много дълга.
-Боби?- той ме чу и престана да се целува с нея. Изведнъж всичките онези танцьорки се наредиха пред тях в редица.
*Край на съня*
Тогава се събудих. Аз бях потна, а в стаята беше много топло.
Реших да стана и да се поразходя из къщата, за да се разсея, въпреки че не можех да си избия от главата този сън. Изглеждаше ми позната. Отидох в кухнята, а там видях мама. Гледаше нещо на лаптопа. Изглеждаше много щастлива.
-Мамо?-когато ме видя, май не се радваше много, защото затвори лаптопа и попита какво искам.
-Аз искам само да пия вода. Сънувах лош сън и искам да се разведря.
-Добре. Аз си лягам.-аз си сипах вода и се облегнах на шкафовете. Забелязах, че беше оставила лаптопа си. Изчаках да влезе в стаята си и взех лаптопа в моята стая.
За щастие беше забравила да сложи парола. Оставила беше и профила в фейсбука си включен. Прочетох съобщенията и с някакъв Кристиян. Пишеха си, че се обичат и, че не могат един без друг. Отегчих се от това и оставих лаптопа до мен. Заспах отново.
На сутринта се събудих към девет и половина. Станах и отидох в кухнята. Там видях брат ми и майка ми. Грабнох ръката на брат ми и го задърпах към хола.
-Чакай! Ау... Какво правиш?
-Ще видиш!
-Мариела идвай!- извиквам силно, за да ме чуе.
-Какво има миличка?
-Кой е онзи Кристиян? С когото си пишеш по нощите?- започнап да викам и въобще не се съобразявах с нищо.
-Мила той е просто колега.
-Просто колега? А, той е от този тип колеги, без които не можеш, тези, които обичаш!
-Добре! Стига. Ще ви кажа всичко!
-Не искам да чувам нищо. Доста бързо забрави баща ни!
-Ева преиграваш!- каза леко ядосана вече!
-Аз преигравам? Аз? Добре! Няма проблеми. А, аз не искам да слушам долни лъжи от теб!
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro