Отворих очи от меката светлина на почти изгрялото слънце. Розови и лилави облаци се преплитаха, правейки гледката още по-прекрасна. Отворих прозореца, за да влезе малко свеж въздух. Отидох до банята, изкъпах се и извърших сутрешните си процедури. Излязох от банята и се насочих към гардероба си. След като избрах дрехите се за днес, (на снимката) ги облякох. Отново отидох до прозореца, усетих нежния аромат на лавандула. Реших да сляза и да закуся.

Както почти винаги само аз бях будна. Реших да изнендам Вал и Джеймс, приготвих продуктите, от които се нуждаех и направих любимите им плодови салати с шоколад. Признавам, това нещо беше дяволско изкушение. Днес Джеймс си тръгваше. Оставих купичките им на масата, а моета помъкнах към стаята ми. Настаних се в леглото и си пуснах Scream Queens на лаптопа. След като епизодът приключи, а аз се бях наяла занесох купичката си долу. Видях Джеймс:

"Добро утро. Ти ли ги приготви" -проговори сънено, посягайки към неговата порция.
"Мхм" -казах му тихо.
"Рожденият ти ден е след два дена, нали? " - това момче е намислило нещо.
"Да. Защо питаш?" -наклоних главата си на една страна.
"Понеже си тръгвам днес и няма да мога да ти дам подаръка лично, ще ти го дам днес, само ми дай минутка." - изтича нагоре по стъпалата. Поогледах се и не след дълго се върна с малка черна кутийка в ръка. Дойде до мен и ми я връчи. Щом я отворих ахнах:

"Това да не е часовник Rolex?"
"При това златен, любимият ти модел" -уау...това е мноого скъпо, неудобно ми е да го приема.
"Джеймс, не мога да го приема" -казах, а той повдигна вежда.
" И защо, подарък за рождения ти ден е, а и ще ти се разсърдя, ако не го приемеш" - закопча часовника на китката ми и допълни- "стои ти прекрасно" -подхвърли Джеймс, а аз му благодарих.

Поговорихме си за това-онова, не след дълго Вал слезе при нас. Отидохме с Джеймс до летището, за да го изпратим. През целия път Вал яде закуската си, а двамата с Джеймс си драхме гърлата, опитвайки се да имитираме Риана. След като пристигнахме се сбогувахме с Джеймс, защото нямаше много време до полета му. И потеглихме към удома.

Не знам защо,но заварихме Рик пред вратата ни. Внезапно притеснение ме обгърна, а стомахът ми се сви на топка. Бавно приближихме. О, той е пиян. Бяхме на няколко крачки от него, когато той ни забеляза и се обърна към нас:

"Андж, може ли да поговорим?" -Точно сега ли?! Сега, когато е пиян и е склонен да направи някоя глупост?! Няма измъкване..е, да става каквото ще става.
"Казвай"- изсъсках през зъби. Не ме болеше от това, че няма да се получи между нас, а от това, че си мисли, че може да използва и след това захвърля момичетата като носни кърпи.
"Може ли да поговорим? На саме?" - сега ще се прави, че съжалява, вече ми дотегна от този разговор.
"Казвай каквото имаш да казваш" -промълвих студено, но същевременно ми се късаше сърцето.
"Андж...аз....съжалявам. Тес ми се нахвърли и -- " - не го оставих да довърши. Този да не се е побъркал, за колко глупава ме има.
"Няма за какво да съжаляваш" -казах меко- "не ми дължиш обяснение, защото не си ми никакъв и аз не съм ти никаква" - сега вече го затапих брутално.
"Но Андж --" - отново промърмори той, но отново го прекъснах.
"Виж какво, наясно съм с игричките ти, по-добре си намери някоя, която поне ще им се връзва"- повдигнах вежда, бях на път да му затворя вратата под носа, но той се изсмя.
"Кучка" -погледна злобно към мен и се обърна, отправяйки се нагоре по улицата, вече не се стърпях.
"Точно така,тръгвай си, не аз съм кучката" -наредих набързо аз. Той се обърна асимилирайки казаното от мен, точно това чаках, блъснах вратата и с Вал се намъкнахме вътре.

Този е пълен кретен. Бясна съм на себе си, че въобще ми пука за него. В един момент е мил и прави сладки романтични неща, а после се държи като надут пуяк. Много съм объркана. Всичко това е един голям театър, не може ли всичко да е открито и честно?! Вал забеляза колко напрегната бях:

"Хей, не му обръщай внимание. Първо той не го заслужава и второ- беше мъртво пиян. Не му се връзвай. Имам две предложения. А) да поговорим или Б) да си направим импровизирано парти" - права е..не си заслужава.
"Партииии!" -извиках аз.

Включих телефона си към тонколоната beats и усилих на макс. Танцувахме, пяхме и се бихме с възглавници. Най-забавното беше, че почти през цялото време се въртеше една песен. Посланието на песента съвпадаше идеално с така да кажа моментното състояние.

*След няколко часа "купон" *

"Не знам за теб, но аз искам да спя" -промърморих прозявайки се. Часът беше към два вечерта. Това импровизирано парти продължи доооста дълго и много се изморих.
"И аз искам да спя" -измънка Вал. Последва тичане по стълбите и коридора, голяма надпревара, няма що.

Казахме си по едно 'лека нощ' и се прибрахме в стаите ни. Взех си двадесет минутна вана..да, взех си вана, не, не съм заспивала :D. След това си легнах. Чудя се какво ли бих правила, ако я нямаше Вал. Обърнах се на една страна и тъкмо се бях унесла в сън и телефонът ми изписука. Сериозно ли?! Кой ще се занимава с мен по това време на денонощието и защо телефонът ми не е на безшумен режим?! Пресегнах се към телефона, видях, че съобщението беше от Джеймс.

Джеймс: Хей, пристигнах.
Аз: Страхотно. Прати поздрави на семейството си от Вал и от мен.
Джеймс: Неоременно. Лека нощ.
Аз: А на теб хубав ден.

Оставих телефона си и се замислих за часовата разлика. Като малка, когато не ми се спеше си представях,че имам самолет и когато започне да се стъмва отивам някъде където е светло. Бързо се унесох и заспах с мисълта за 'часовата разлика'.

Хейййй, това е новата глава. Дрехите по-горе са специално подбрани за понеделници. Надявам се главата да ви е харесала, ако да, знаете какво да правите. Извинявам се, ако има грешки и ви пожелавам една успешна седмица от три работни дена и весели празници.
Много лов <3