Отидох до брат си и компанията му и се представих. Вал тъкмо слизаше по стълбите.

-Казвам се Анджела, приятно ми е-здрависах се с четири момчета, а най-забавното е, че не знаеха, че много харесвах стария Магкон.
-Знаем как се казваш-подхвана момче със сини очи и тъмна коса, беше по-висок от мен и изглеждаше дружелюбен, но това не помагаше след казаното от него. Нима всички тук знаят коя съм?! Затворих устата си, за да не лапна муха и го оставих да продължи- Кам разбра скоро, че има сестра, но за сметка на това не спря да ни говори за теб-Кам се почеса по тила, а момчето щеше да продължи да говори, но взех думата.
-И какво за мен-подсмихнах се, а Кам забеляза, че ме напушваше на смях.
-Чудеше се..много, не знаеше каква ще си, дали ще ти хареса тук и такива неща- усмихна се синеочкото- между другото казвам се Хейс-след като каза това побутна момчето до себе си с лакът.
-Аз съм Картър, това са Наш и Мат-той посочи двете момчета, стоящи до него. Хейс и Наш си приличаха още повече на живо. Ще попитам😂
-Наш.. Хейс...приличате си- и бъбривката в мен надделя.
-Братя сме- отговори Хейс.
-Казват ми, че очите ми са по-хубави от неговите-изсмя се Наш, а на Хейс му стана гадно, пролича си.
-Оставям ви да си говорите, а аз ще отида да хапна- Кам се изниза, сигурно често се води този спор.
-Аз си мислех нещо друго-подсмихнах се подло.
-Е, повечего хора казват, че аз съм по-добрия брат- изфука се нашега Наш, а Картър и Мат се изнизаха също. Реших да остана и да си побъбря с момчетата, защото Хейс доста се натъжи.
-Наш, не ми се сърди, но според мен очите на Хейс са по-хубави от твоите- да, наистина го мислех. Забавното беше, че си помислеха, че си нямам на идея кои са- за по-добър брат не съм си създала мнение, но едно знам, доста харесвах стария Магкон- шах и мат, и двамата зяпнаха. Гледката беше незаменима.
-Ама как?- това беше единственото нещо, което излезе от устата на Наш.
-Не живеех в пещера, с Вал харесвахме групата-казах едва сдържайки смеха си, обръщайки се към Вал, но нея я нямаше. Озърнах се наоколо и я видях да си приказва с Джак Джонсън, ама водеха доста разпален разговор. Както и да е, обърнах се към момчетата, а Наш каза, че утре ще се видим, защото трябвало да прибере Скайлин и Тейлър, били на театър. Не знаех, че Наш и Тейлър са гаджета. Казахме му чао и Хейс подхвана:
-Правеше се на интересен- изхили се той-на всички така казва, но май има право.. както и да е да отидем на по-тихо място, а после ще се върнем за тортата, съгласна ли си?- предложи ми ръката си, а аз я поех. Отидохме край басейна, имаше хора, но поне беше по-тихо.
-Знаеш, че не е така-подхвърлих, очаквайки Хейс да не е чул. Настанихме се на два стола един срещу друг.
-Кое не е така, Наш винаги е бил по-добрия в очите на хората и е гадно, че има такива, които дружат с мен, за да се доберат до Наш и после да ме изоставят-това наистина го напрегна, беше наранен.
-Знам как се чувстваш. Не се ядосвай, ако искаш да говорим за това, винаги съм насреща-хванах ръката му.
-Имам предчувствие, че това е страхотно начало на голямо приятелство-усмихна се Хейс и погали ръката ми.
-Хей Анджи, трябва да дойдеш-подвикна Мат, а с Хейс тръгнахме след него. Мат сви по коридора и изведнъж усетих нечии ръце около талията си и страхотен парфюм, а когато погледнах кой е ахнах и изгубих ума и дума. Това да не е..
-Аз съм, Джей, със сигурност ме знаеш, честит рожден ден! -прегърна ме още веднъж, а аз се опитах да се свестя.
-Благодаря ти и между другото имам Бийбър треска от 2009 година- признах си.
-Ама ти колко ще правиш?! - Мат се изненада.
-Правя 16 и да, бях на девет пеейки Love Me и One Less Lonely Girl- посмяхме се, а през това време Вал дотича при нас, беше малко пийнала.
-Хайде на тортата докато не са се изпонапили всички. Това Джъстин Бийбър ли е?...Май прекалих с пиенето- всички избухнахме в смях и междувременно се запътихме към басейна за тортата.

Духнах свещичките и изядохме тортата, все пак бяхме доста хора и колкото и огромна да беше тортата успяхме да й видим сметката. После имаше малко танци, беше забавно, защото някои хора вече бяха пияни и им беше трудно да танцуват. Аз си бях съвсем трезвена, исках да запомня тази вечер. Тъкмо пиех чаша кола, когато Джъстин ме покани на танц, допих напитката на екс и се запътихме към дансинга. Танцувахме на някаква бърза песен, която бе още в началото си, но Мат дойде:
-Позволи ми да ти я открадна Джей, стар си за нея-изхили се.
-Бързо се учиш Еспиноса-каза Джъстин- само гледай някоя с Р да не разбере-добави и остави Мат да танцува с мен. Думите на Джей ме объркаха, но не им обърнах голямо внимание.
-Как си? -попитах, за да започна разговор.
-Това е парти, купонясвам и се чувствам жив-ухили се Мат.
-Трезвен ли си? -нова доза смях. Пуснаха бавна песен.
- За теб не съм трезвен, а опиянен. Един танц?
-Ние вече танцуваме, но щом господин 'опиянен' иска бавен танц позволявам-забавно е да танцуваш с някого. Звучи задръстено, но до сега винаги съм стояла на бара, когато пускаха бавна песен.

Танцувахме с Мат, после с Хейс, после отново с Джей и дойде момента, в който Кам дойде и поиска да танцуваме, защото му се сторило, че момчетата са много заинтригувани от мен и се притеснявал. Като чух това започнах да се смея като идиот.
Като цяло това беше началото на един нов живот и на една нова Анджела.
След като разпратихме гостите Кам, Мат, Сиера, Хейс и аз разчистихме къщата. Тъкмо приключкахме и мама се прибра. Изтичах до нея и я прегърнах, след като й разказах колко прекрасно бе партито тя засия. Благотарих на всички останали за прекрасната вечер, но нещо липсваше.
-Къде е Вал? -попитах разтревожена.
-С Картър много си паснаха и излязоха на разходка-подшушна ми Хейс и след това намигна.
-Аз бях против това-подсмихна се Кам.
-Кам, прекалено отговорен си станал, болен ли си?- пошегува се мама и всички се разсмяхме. Тя ни пожела лека нощ и направихме групова прегрътка.
-Хайде и ние да си лягаме, че ако бях на Анджи до сега да съм умрял на тези обувки- изхили се Хейс.
-На прага съм да те накарам да ме занесеш до горе-погледнах Кам, който беше почти заспал.
-Какво? На кого го каза? Никой няма да те носи, никакви гаджеда- избърбори всичко това за част от секундата и следователно отново прихнахме да се смеем.

Пожелахме си лека нощ и всички отидоха по стаите си. Мат и Хейс щели да останат тук тази нощ. Качих се в стаята си, едвам съблякох роклята, насладих се на собствената си вана, махнах грима и си легнах. Може би бях доста развълнувана и затова не можех да заспя. Слязох до кухнята и изядох няколко ягоди. Запътих се към стаята на Кам.
-Хей, спиш ли? -попитах надниквайки в стаята му.
-Не можах да заспя, затова гледам Netflix. Ела- прошепна Кам. Влязох в стаята и се сгуших при него- прекалено развълнувана си, нали? -само кимнах- Сега ще се успокоиш, ето-подаде ми чаша с мляко с какао от нощното му шкафче- изпий я и ще се успокоиш.
-Ако мама разбере, че носиш храна или напитки в стаята ти ще те убие-ухилих се.
-Знам-усмихна се подло-, а сега заспивай сестричке.

Не след дълго се оставих съня да ме погълне. Кам е прекрасен брат, Си е невероятна сестра, Хейс изглежда ще ми е добър приятел, Картър-гадже на Вал, но за Мат не знам почти нищо. Е, има време.

-----------
Не мислех, че ще успея да я довърша толкова бързо, но умната ми главица запали двигателя и се получи. Благодаря ти музо🙏.
П.С. новата корица е от AnotherNoNameAuthor, благодаря ти за всичко💞
ОБИЧАМ ВИ!!!