Събудих се от алармата на телефона си. Вярно е, че песента беше хубава, но трябваше да ставам за училище. Измърморих под носа си с досада "Айде наново!" , но бързо се усетих, че остават само няколко седмици до края на ставането ми в 6:00 часа и се надигнах от леглото. Не, че имах нещо против ходенето на училище, напротив обичах да научавам нови неща, да прекарвам време с приятелите си, но понякога мрънкането на учителите и огромните им изисквания към нас ми идваха в повече.

Запътих се към гардероба си, не бях по роклите, но беше много топло, затова нямах друг избор, защото на учителите не им се нравеха късите панталонки и скъсаните дънки. Нямах много рокли, но пак не можех да си избера коя да облека. След дълъг размисъл избрах тази (на снимката по-горе). Обувки щях да избирам след като се оправя.

Изкъпах се за 15 минути и оправих косата и грима си за още толкова. Косата ми беше изправена и прибрана в малък кок, разбира се, че тук-там падаше по някой кичур, така ми харесваше. Гримът ми не беше нищо особено, спирала, малко гланц за устни и биби крем.

Готово, остана само да си избера обувки, не беше трудно, грабнах белите с черно маратонки adidas superstar и чантата си(на снимката по-горе) и излетях от вкъщи, защото Вал започна да се изнервя, чакайки ме.

Излязохме от къщата и тръгнахме към училище. Пътят не беше много, но достатъчно, за да си побъбрим хубаво.

Забелязах, че и тя си е направила такъв кок, не се стърпях и прописках:

-Щастие!! Днес ще бъде хубав ден, Вал!!-Тя се разсмя, когато най-накрая успя да си поеме въздух ме попита

-Това как го реши? Денят тъкмо започна.-усмихнах се, дори не беше забелязала, казах и да погледне косите ни, а тя най-накрая загря и заподскачахме двете. Взехме си палачинки на път, защото последните няколко дена въобще не ни се ставаше рано. Скоро пристигнахме в училище, часовете започнаха и набързо влязохме за първи час.

*Последният час за деня*
-Скучно, скучно и пак скучно, искам лято!- Казах това доста тихичко, така че никой да не ме чуе, защото тежко ми, ако господина по география го долови.

Днес нямахме домашни. Евала! Знаех си, че ще стане нещо хубаво още от сутринта, Вал не ми повярва, но мисля, че сега е на друго мнение.

Сега вече е решаващият момент, господинът щеше да казва домашното. Ами вместо това каза да се забавляваме. Ето на това му викам домашно. Вал се приведе към мен и прошепна:

-Аплодисменти!- Усмихнах се, след секунди се чу звънецът.

С Вал излетяхме от стаята и тръгнахме към вкъщи. Не ни се обикаляха кафенетата и магазините, затова се преоблякохме и излязохме да потичаме. Да, 30 градуса а ние тичахме, такива сме си.

Към 19 часа вече бяхме вкъщи. Поговорихме си, вечеряхме и решихме да си лягаме. Денят бе дълъг, а утре бяхме отново на училище.

Хейй, това е Глава 1. Надявам се да ви харесва. Можете да гласувате, ако ви харесва историйката ми засега. Моля кажете мненията си, те са от голяма важност за мен. Ще се опитам да пускам глава всяка седмица, но не мога да обещая, защото не знам дали ще ми стига времето. ОБИЧКАМ ВИИ.