*Гледна Точка на Мат*
  Щях да посрещна безотговорната сестра на Кам- Анджела. Не след дълго я видях. Тя стоеше на едно място като вцепенена. Забелязах човек, който се приближаваше към нея. Затичах се, крещях й да бяга, но докато се усети човекът я бе хванал. Веднага ми стана ясно какво става. Непознатият завлачи опоената Анджела до кола, която се появи от нищото, а аз тичах и очаквах да ги стигна и да я спася. Колата се движеше прекалено бързо, а аз вече се измарях. Продължавайки да тичам се обадих на Кам. Казах му по коя улица завиват, а той отговори, че тръгва.

  Вече загубих колата, едва ходех от умора. Видях колата на Кам. Той наби спирачки, а аз се качих по най-бързия начин. Движеше се с около 140 километра в час. Казах му по кой път да мине. Видяхме голяма сграда, навярно изоставена. Чуваха се приглушени разговори. Върнахме назад колата, за да не ни забележат. Дадох куфарчето от задната седалка на Кам и слязохме от колата. Промъквахме се като някакви идиоти само защото малката е решила да си прави оглушки. Не! Трябва да спра да мисля за това и да се фокусирам! Пред входа стоеше някакъв тип. Не беше много едър. Докъто Кам се чудеше как да постъпим аз закрачих към 'пазача'.

  -Ей, приятел, как е? -дори аз не си вярвах, че номера ще мине.
  -На какво дължим присъствието Ви?- това беше. Хвана се.
  -С партньора ми носим пратка-метнах на Камерън, за да дойде.
  -Влезте-каза човека на входа, когато и двамата бяхме пред него.

  След като минахме покрай този малоумник Кам му удари един и остана да пази, за да е подсигурен изхода. Взех куфарчето и се закачвах по някакви почти разрушени стълби. Бях готов да убия всеки, който ми се изпречеше на пътя. За щастие не видях никого. Със сигурност мога да кажа, че този склад е на хората на Тобс. Преди работех за него, що за идиот. Взема добри пари и е голям бос в бизнеса с оръжия, но нещастника не знае как да разпределя хората си и всеки би могъл да проникне. Затова напуснах. Бяха минали около три месеца от както бях чист, но това явно нямаше да продължи задълго.

  *Гледна точка на Анджела*
  Бавно отворих очи. Имах ужасно главоболие. Зрението ми бе замъглено. Щях да разтъркам очите си, но нещо ме спря. До колкото успях да разбера ръцете ми бяха завързани. Премигнах няколко пъти, за да избистря зрението си. Имаше малък резултат. Огледах се. Стаята, в която се намирах бе крайно неприятна и мръсна. Не, че очаквах друго. Бях сама, а лекото осветление разкриваше тръба, за която бяха завързана. Реших да опитам на се измъкна. Веднага съжалих за това, че опитах да стана, рязката болка в главата и в китките ми беше едва поносима. Чувствах се като болна, едва помръдвах от мястото си. Започнах да мърдам ръцете си напред назад с надеждата, че имам шанс да скъсам здраво увитото въже. Но това само увеличи болката ми. Нямаше какво да направя. Просто чаках нещо да се случи, преосмисляйки, че това можеше да са последните ми мигове на този свят. Мислите ми се рееха из небето, докато очаквах някой да влезе и да ми направи нещо. На практика това е единствената опция. Едва ли съм тук, за да ми поднесат един милион от лотарията на поднос. Въпреки всичко бях благодарна, че имах загрижени семейство и приятели. Не съжалявах за нищо.
  И ето, вратата се отваря. Влезе средно висок мъж с нож в ръка.
  -Ау, какво цвете си имаме тук-този ме отвръщаваше.
  Той се приближи и прокара ножа по гърлото ми.
  -Страх ли те е?- погледна ме с мазна усмивка, а аз просто запазих мълчание- отговори ми?- изкрещя мъжа
-А-аз....каквото ще става да става-страх ме беше, но не бих умряла като страхливка.
  -Е, да започваме. Ще видим колко си безстрашна- изсмя се идиота. Молех се всичко да свърши бързо. Стиснах очи. Ножът се заби в рамото ми, нито звук не излезе от устата ми, въпреки, че болката бе неописуема. Този е ненормалник! В следващия миг чух изстрел, но не усетих нищо. Отворих очи и видях как онзи с ножа се беше проснал на земята с куршум в гърба. Гледката беше ужасна, изпаднах в шок, след като видях кой бе причинителя. Туку-що Матю уби човек! Спаси ме, но уби човек! Той дойде до мен, сряза въжето и каза задъхано:
  -Само натискай раната! - вдигна ме и ме понесе към изхода.
  Видях брат си. Качихме се в някаква кола. Докато Кам караше Мат се погрижи за раната ми. Колата спря, Мат взе ключовете и ме остави на задната седалка. Брат ми му отстъпи мястото си и тръгна пеша нанякъде.
  -Какво става?- едва промълвих.
  -Отиваме на едно място докато се оправиш. Добре ли си? -това момче  нормално ли беше?! Как мога да съм добре?! Но той ме спаси, затова ще си замълча.
  -Да-прошепнах-Благодаря, че --
  -Няма проблем. По-добре не се натоварвай да говориш.

  След тези думи отпуснах глава на седалката опитвайки се да игнорирам болката. Нямах си идея къде ме води, но определено предпочитах това, от колкото мама да ме види така.
 
  Движехме се с нормална скорост. Имах чувството, че никога нямаше да стигнем. Започнах да броя наум. Не знам защо, но очаквах това да ме успокои.

  Бях стигнала до сто четиридесет и осем, когато колата спря. Чух как Мат дойде до седалката ми и ме попита:
  -Ще можеш ли да вървиш?
  -Да, само ми се вие свят-отворих очи.
  -Глава боли ли те?-наклони глава той.
  -Все едно си ме удрял с тиган многократно- усмихнах се леко.
  -Хайде да влезем. Всичко ще се оправи-подаде ми ръка. Поех я и внимателно излязох от колата.

  Въпреки че виждах размазано, забелязах къща на два етажа, малка и добре изглеждаща. Влязохме вътре, а Мат хвърли якето си на дивана. Подкани ме да седна и отиде в съседната стая. Върна се с чаша вода и няколко хапчета.
  -За глава, обезболяващо, а третото е, за да действат по-бързо- подаде ми ги.
  -Какво стана изобщо?-започнах с първото хапче.
  -Беше на точното място, в точното време. Голяма късметлийка си, а?
  -Отговори ми! Защо беше всичко това-ядосах се на държанието му към мен. Не бях малко дете.
  -Както вече казах града е опасен и под привидното спокойствие стоят престъпни организации-въздъхна той.
  -Като например? -бях решена, че ще разбера какво става, защото цялата тази прикритост ми лазеше по нервите.

------------------------
Моля ви изразявайте мнение!!
Очаквайте втора част от главата в събота♡♡